Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Ще позволиш ли, ефенди?

Хектор освободи мястото. Собственикът започна вещо да играе със стартера и газта. Накрая двигателят запали, закашля се, изръмжа и умря отново. Без да губи кураж, собственикът повтори процедурата и накрая двигателят запали по-убедително, почти умря, закашля се и заработи по-силно. Собственикът грейна тържествуващо. Хектор го поздрави и отново отиде зад автобуса. От ауспуха бълваше син пушек и капеше вода.

„Спукано гърне — помисли си Хектор и когато отново отвори капака, един от цилиндрите тракаше силно. — За африкански автобус е в почти идеално състояние. Би трябвало да издържи няколкостотин километра, повече не искам от него“.

Погледна собственика в очите и попита:

— Колко?

— Петстотин гущера — деликатно отвърна онзи.

— Двеста и петдесет — контрира Хектор и мъжът се завайка и се хвана за челото, сякаш беше обидил жестоко майка му и баща му.

— Петстотин — настоя той и след това позволи бавно да бъде убеден да свали на триста — цената, която и двамата вече бяха определили мислено. Плюха си на ръцете и плеснаха длани, за да подпечатат договора. После се качиха в автобуса и минаха по пътеката между седалките до дървения сандък отзад. Собственикът вдигна капака и тържествуващо показа съдържанието му — шест автомата АК-47 и петстотин патрона. Дървените приклади бяха очукани и издраскани, оксидацията беше паднала от стърчащите места и когато погледна през мерника на едно от оръжията, Хектор видя, че е толкова износен, че няма шанс да улучи нещо на повече от петдесет метра. Уговориха се за цена двайсет и пет долара за автомат. Преди да се разделят с най-дълбоки почитания, продавачът предаде документите на автобуса и спомена едва ли не между другото, че местната джихадска милиция издирва банда престъпни неверници, убили стария шейх и откраднали една от колите му. Човекът оставяше впечатление, че не скърби особено за смъртта на шейха. Добави също, че преди няколко часа откраднатата кола била намерена изоставена недалеч от градчето. Новият шейх, Аллах да го дари с дълъг живот и мъдрост, обявил вечерен час и предупредил, че ще се стреля по всяко превозно средство, което се движи от залез до изгрев-слънце или не спира за проверка.

— Помислих си, че трябва да ви предупредя — сви безразлично рамене той.

— Благодаря, братко — отвърна Хектор и добави сто доларова банкнота към пачката, която сменяше собствениците си.

Веднага щом онзи си отиде, Хектор се обърна към Тарик.

— А сега ни трябват малко пътници, с които да го напълним. Ако на покрива няма багаж и само девет души са се настанили като в първа класа, никой няма да ни повярва и за миг, че сме поклонници на път за Мека.

Междувременно слънцето беше залязло и Тарик тръгна да обикаля на лов за пътници, като обещаваше големи отстъпки за желаещите да стигнат до Бербера на брега. Трите жени и хората на Хектор се качиха, за да си запазят места и да поспят. Останалите седалки бързо се напълниха и час преди изгрев-слънце вътре имаше места само за правостоящи, а половин дузина закъснели бяха накацали несигурно върху закрепената планина от багаж на покрива. Ресорите на автобуса едва издържаха тежкия товар. Хейзъл, Кайла и Далия бяха притиснати на седалката отзад. Кайла бе успяла да се намести до прозореца без стъкло. Далия седна между тях, за да поеме евентуалните въпроси, които биха могли да им зададат на блокадите.

Кайла се наведе през Далия към майка си.

— Поне ще подишам малко чист въздух — прошепна тя. — Тук вони така, че чак очите ми се насълзяват.

Хейзъл беше почти погребана под разплутата маса на една изключително едра госпожа, която се настани на мястото до нея и постави на просторния си скут кошница сушена риба. Рибата беше опушена само наполовина и вонята й ожесточено си съперничеше с телесната миризма на въпросната дама. Хектор седна с кръстосани крака на пода в средата на пътеката с купчина багаж пред себе си и древния калашник в скута. Всеки, който се опиташе да стигне отзад до жените, трябваше първо да преодолее багажа и него. Тарик пое ролята на шофьор. При евентуални разпити на блокадите щеше да отговори с типичния за местните акцент. Останалите четирима агенти на „Кросбоу“ бяха разположени на стратегически места от Хектор, за да могат при напечени ситуации да покрият и защитават целия салон.

Когато новият ден настъпи и слънцето показа червения си купол над хълмовете, четиринайсетте автобуса, принудени от вечерния час да пренощуват в града, запалиха двигателите и надуха клаксони, за да съберат пътниците си. Подредиха се в дълъг конвой и докато хората вътре отправяха молитви към Аллах за благополучен път, излязоха на главния път и се насочиха на север. Тарик беше успял да намърда автобуса в средата на колоната.