Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Удряй! — зави моллата. Палачът замахна и обезглавеният мъж падна напред върху първото тяло, събран с любовника си в смъртта. Зрителите закрещяха възбудено и възславиха Аллах и неговия Пророк. Някои жени не издържаха на жегата и кръвта и припаднаха по местата си. Оставиха ги да дойдат на себе си без помощта и намесата на останалите. Хектор се озърна назад и видя, че Кайла е една от онези, които изглеждаха в несвяст. Предположи, че Хейзъл й е наредила да се престори, за да й спести по-нататъшните ужаси.

Последният провинил се, който излезе да получи наказанието си, беше жена. Поради дългата абая и черния воал беше трудно да се прецени възрастта й, но под робата тя се движеше гъвкаво и плавно като младо момиче. Коленичи пред моллата и сведе глава в пълно примирение.

— Тази омъжена жена е обвинена от съпруга си и четирима надеждни свидетели в смъртния грях на прелюбодейството. Съучастникът й призна вината си и вече получи сто удара с тежка тояга. Шериатският съд в своята безпогрешна мъдрост, дадена на членовете му от Аллах и неговия Вестител, осъди жената на пребиване с камъни до смърт.

Моллата даде знак на един от стражите и големият самосвал отново излезе напред. Бавно обиколи площада, като спря четири пъти, за да вдигне каросерията си и да разтовари купчина камъни пред тълпата. Камъните бяха внимателно подбрани според изискванията на шериата. Не биваше да са малки и неспособни да нанесат сериозни рани, нито прекалено големи, за да убият виновната жена с един удар в главата. Мъжете от първата редица развълнувано се заблъскаха да изберат снарядите си, като ги преценяваха на тежест и баланс. Обичаят налагаше Хектор да се включи, но той усети как му се повдига, докато се навеждаше да вземе два камъка. В центъра на площада вече беше изкопана яма, която бе достатъчно широка да побере бедрата на жената и достатъчно дълбока, за да стига до кръста й. Изкопаната пръст беше натрупана на купчина до нея. Когато всички приготовления за екзекуцията приключиха, стражите принудиха обвинената жена да легне по очи на земята. Взеха от камиона топ бяла памучна тъкан и я увиха като труп в саван, започвайки от краката. След като приключиха, тя бе омотана от глава до пети. Двама стражи я вдигнаха, отнесоха я до ямата и я спуснаха в нея. Сега жената стоеше права, като се показваше от земята от кръста нагоре. Стражите грабнаха забитите в купчината пръст лопати и започнаха да зариват ямата, след което отъпкаха добре земята. Жената беше почти напълно обездвижена. Можеше да върти тялото си настрани и да навежда омотаната си глава напред, но това беше всичко.

Докато чакаха сигнал от моллата, мъжете въртяха камъните в ръцете си, като се смееха и бъбреха с другарите си и се обзалагаха кой пръв ще улучи главата на нещастницата. Моллата произнесе кратка молитва към Аллах да благослови делото и отново обяви обвиняемата за виновна.

Съпругът излезе напред, за да се възползва от честта да хвърли пръв камък по безпомощната си жена. Моллата го благослови и увери в одобрението на Аллах, след което изрева във високоговорителя:

— Изпълни дълга си според закона!

Съпругът зае позиция и се прицели внимателно, после замахна с все сила и запрати камъка. Улучи жената в рамото и тя изпищя от болка. Мъжете след него задюдюкаха доволно, след което всеки запрати камъка си. Онези, които не улучиха, се наведоха да вземат нов снаряд от купчината. Въздухът се изпълни с летящи камъни, повечето от които пропуснаха целта си. Един или два удариха тялото на жената и тя викаше от шок и болка, правейки слепи и безплодни движения с надеждата да избегне острите ръбове на камъните. Накрая един улучи главата й. Попадна право в челото и от силата на удара главата й отлетя назад. Почти веднага ярката кръв се просмука в белия памук. Главата на жената клюмна напред като пречупено цвете. Беше улучена отново в слепоочието и главата й се килна на другата страна. Не след дълго тя престана да дава признаци на живот, но камъните продължиха да летят и да попадат с глухи удари в притихналото тяло.

Накрая моллата отправи благодарност към Аллах, че ги е водил в свещените им задължения, и заедно с останалите духовници се оттегли в зелената джамия. Мъжете хвърлиха последните си камъни и тълпата започна да се пръска на малки групи, които се разотиваха, бъбрейки развълнувано. Няколко палави хлапета се събраха около полузаровения труп на жената и хвърлиха още камъни в размазаната й глава, като пищяха от радост и се смееха при всяко попадение.