Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Събирането на цялото население на градчето и околностите и разделянето му отне почти два часа; едва тогава можеше да започне раздаването на наказания. Най-сетне от джамията излезе моллата заедно с четирима помощници, взе високоговорителя от дебелака и се обърна гръмогласно към публиката.

— В името на Аллах, всемилостивия, всеопрощаващия — задекламира той и подсиленият му глас отекна над площада. — Слава и благодарност на Аллах и благословен да е неговият Пророк. Мои братя в исляма, събрали сме се да бъдем свидетели на наказанията в името на Аллах и по силата на неговия свещен закон. Нека всички благочестиви научат за неговата милост и справедливост, нека злосторниците да треперят.

Двама джихадисти изкараха отпред първия престъпник — прегладняло момче на около осем години, само с къса препаска около бедрата. Крайниците му бяха тънки като царевични стъбла, ребрата му се четяха ясно под мръсната кожа. Момчето хлипаше и се дърпаше в хватката на тъмничарите си. Сълзите оставяха дири по мръсотията на лицето му. Моллата го представи на множеството.

— Този мерзавец откраднал хляб от една сергия на пазара. Коранът ни учи, че наказанието за кражба е отсичане на ръцете.

Тълпата показа одобрението си с викове „Велик е Бог!“ и „Няма други богове освен Бог!“.

Моллата вдигна ръка да въдвори ред и продължи изобличителната си реч:

— Аллах в своята мъдрост и състрадание е постановил, че наказанието чрез отрязване в някои случаи може да бъде смекчено. След задълбочено обсъждане с моите учени другари решихме, че в този случай ръцете няма да бъдат отсечени напълно.

Даде заповед на пазачите от джамията и след кратко забавяне един от тях докара четиритонен самосвал на площада. Камионът беше натоварен със сиви камъни с големината на бейзболна топка. Когато го видя, момчето запищя пронизително и посра с шумен мляскащ звук и без това мръсната си препаска. Тълпата зарева от смях, когато видя ужаса му.

Стражите повалиха съпротивляващото се дете по корем и двама го задържаха, докато трети прокара кожена примка през китките му, издърпа двете му ръце право напред и ги опъна на земята. Моллата даде знак на шофьора и той бавно подкара камиона напред към лежащото напречно момче. Друг страж го насочваше с жестове, докато предното колело не се изравни с лактите на изпънатите ръце, след което шофьорът даде още мъничко напред.

Цялото тяло на момчето се затърчи и то заквича като прасе, на което са му прерязали гърлото, но агонизиращите писъци не можеха да заглушат хрущенето на костите, когато и двете му ръце бяха смазани от огромната тежест на натоварения камион. Стражите го пуснаха, но детето остана да лежи, разтърсвано от конвулсии. Един от мъжете го вдигна грубо на крака и го бутна към една странична алея. Детето вече не можеше да контролира осакатените си ръце и те висяха безжизнено от двете му страни. Докато подтичваше към алеята, крайниците му се удължиха гротескно, тъй като мускулите вече не се задържаха от костта, докато пръстите на ръцете почти докоснаха земята.

— Аллах в своята премъдрост и милост пощади ръцете на крадеца — носово произнесе моллата и зрителите закрещяха в хор: „Аллах е милостив! Аллах е велик!“.

Следващите престъпници бяха изкарани на площада с вързани отзад ръце. Бяха двама мъже, единият на средна възраст, а вторият — поразително красив младеж с грациозна и женствена походка. Зад всеки от затворниците вървеше палач с извит арабски ятаган в ръка.

— Тези долни създания са виновни в най-извратеното и противоестествено провинение срещу Бог и всички правоверни — изрева моллата. — Те са извършили отвратителния грях на Лот, легнали един с друг като мъж с жена. Четирима добри и надеждни свидетели дадоха показания за вината им. Решението на шериатския съд е и двамата да бъдат осъдени на смърт чрез обезглавяване.

Тълпата закрещя одобрително и отправи възхвали към Аллах за неговата мъдрост и закрилата му срещу злото.

Двамата затворници бяха принудени да коленичат в центъра на площада един срещу друг, така че да могат да се гледат в очите и да видят вината си. Тълпата замря в очакване. Вперил поглед в лицето на любимия си, младежът изведнъж извика с висок глас, който отекна над всички:

— Любовта ми към теб е по-голяма от любовта към Аллах!

— Удряй! — като ранен бик зарева моллата. — Отсечи главата на богохулника!

Палачът застана над клетника, вдигна ятагана с двете си ръце и го спусна в блестяща дъга. Главата на младежа отлетя от раменете му и ален фонтан бликна за момент от врата, след което обезглавеното тяло политна напред. По-възрастният мъж зарида от мъка и се хвърли върху трупа на любимия си. Двама стражи го сграбчиха за раменете и отново го вдигнаха на колене.