Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Тарик поклати глава.

— Далия го познава и смята, че е честен. Той каза, че синът му щял да докара автобуса днес следобед. Освен това има много калашници и амуниции. Иска по петдесет долара за автомат. Казах му, че ни трябват шест — ухили се Тарик. — Мисля, че ще се съгласи на триста долара за автобуса и още двеста за оръжието и петстотин патрона. Така или иначе едва ли са руски, по-скоро местно производство.

— И цевите им изкусно са направени така, че да се пръснат при първия изстрел и да отнесат главата на гордия им собственик — изсумтя Хектор. — Но не можем да се мотаем наоколо с първокласни берети като тези — потупа той приклада на автомата в скута си. — Ще трябва да ги заровим и да ги изоставим като мерцедеса.

Докато мъжете разговаряха, Далия изнесе на Хейзъл и Кайла бърз курс по подобаващо женско поведение в присъствието на непознати и Хектор го обобщи, докато ги оглеждаше, преди да тръгнат към селото.

— Вървете най-малко на десет крачки зад мъжа. Дръжте си лицата покрити и гледайте надолу. Не говорете. Преструвайте се, че не съществувате.

Ухили се на Кайла.

— Точно по начина, по който се държите винаги, госпожице Банок.

Тя повдигна бурката си и му се изплези. Хейзъл се възхищаваше на връзката, която бяха изградили помежду си за толкова кратък период. Очевидно беше, че Кайла вече гледа на него като на баща, като в същото време помежду им имаше истинско и непринудено приятелство.

„Проклета да съм, ако не започне да я командва така, както никой не е успявал досега — помисли си тя. — Този мъж е създаден с много умения и способности“. Гледаше ги унесено, докато Хектор не насочи вниманието си към нея.

— Хейзъл, малко са дамите из този пущинак, които носят златни часовници на „Патек Филип“. Скрий го, моля.

— Ти пък носиш леководолазен „Ролекс“ — възрази тя.

— В този пущинак всеки заслужаващ солта си мъжкар носи истински бангладешки „Ролекс“, купен за двайсет и пет долара в заложната къща на най-близкия пазар. Не могат да се различат от оригинала. Както сама отбеляза, идеално пасвам на средата.

Когато потеглиха към града, Тарик поведе и останалите мъже тръгнаха след него. Хектор вървеше в средата на групата, за да не привлича нежелано внимание към себе си. Беше почернил брадата си с въглен, но въпреки това покри долната половина на лицето си. Трите жени ги следваха на благоприлично разстояние. Покрайнините на селището бяха почти пусти, само няколко мръсни псета лежаха мързеливо на сянка и мургави голи деца си играеха в купчините боклук, които задръстваха тесните алеи. Когато обаче приближиха центъра, множеството се насъбра около тях и накрая се бутаха и блъскаха едва ли не на всяка крачка. Не след дълго тълпата ги повлече със себе си и Хектор започна да се безпокои, че жените ще бъдат откъснати една от друга. Погледна предпазливо назад и с облекчение откри, че Хейзъл се е погрижила да ги задържи заедно. Стигнаха началото на пуста странична алея и той прошепна на Тарик да тръгне по нея, за да се махнат от множеството. Но когато опитаха да излязат от човешкия поток, пътят им незабавно беше препречен от размахващи автомати мъже, които им се развикаха и ги изтикаха обратно в тълпата.

— Има публични наказания на площада пред джамията. Всички трябва да гледат.

— Това не го бях предвидил — ужаси се Хектор, когато си даде сметка как могат да реагират Хейзъл и Кайла, ако бъдат принудени да наблюдават ужасите от прилагането на радикалния шериат на практика. — Трябва да ги предупредя.

Проправи си път назад през множеството, докато не се озова на няколко крачки зад Хейзъл. Заговори тихо с надеждата, че бърборещите араби наоколо няма да забележат английския му.

— Не поглеждай към мен, любов моя. Кимни, ако ме разбираш.

Тя кимна.

— Ще ни принудят да гледаме нещо толкова ужасно, че не може да се опише с думи. Трябва да бъдеш силна. Погрижи се за Кайла. Да се опита да не показва никакви признаци на вълнение. Не бива да крещи протестиращо или да привлича по друг начин вниманието към себе си. Накарай я да затвори очи или да покрие лицето си напълно, важното е да остане спокойна и мълчалива. Разбра ли ме?

Хейзъл отново кимна, но малко несигурно. На Хектор му се искаше да я прегърне или най-малкото да стисне ръката й, но я остави и се върна обратно при хората си.

Тълпата се изля на прашен площад пред боядисана в зелено джамия, вероятно най-величествената постройка в градчето. Докато влизаха, въоръжената религиозна милиция раздели мъжете от жените. Мъжете приклекнаха в предните редици с лице към изсушеното от слънцето открито пространство в центъра. Жените бяха натикани в задните редици, където коленичиха и внимателно покриха лицата си. Някакъв едър джихадист с голямо шкембе и къдрава черна брада крачеше напред-назад пред тях и дрънкаше високопарно по високоговорител. Гласът му кънтеше и отекваше в стените така, че думите му бяха почти неразбираеми. Червена прах се вдигаше изпод тътрещите се сандали, жегата се нагнетяваше между постройките наоколо. Големи синкави мухи кръжаха навсякъде, пълзяха по лицата и се опитваха да се напъхат в устата и очите на хората. Жена в напреднала бременност, която вървеше с мъка непосредствено пред Хектор, се олюля и припадна. Стражите я извлякоха до най-близката стена и я подпряха на нея при другите жени. Нямаше да позволят на разтревожения й съпруг да отиде и да види как е.