Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Останалите пирати се бяха стълпили напред, смееха се и крещяха, но когато видяха гранатите, всички рязко се дръпнаха. Рони не изпитваше болка, само огромен прилив на адреналин, който сякаш го повдигаше като вълшебно килимче. Смътно осъзна, че през цялото време е искал тъкмо това — да умре с оръжие в ръка и пред врага, а не в лечебницата на Кралския старчески дом в Челси. Разсмя се и въздухът излезе от прерязаната му дихателна тръба като розово облаче. Искаше да изкрещи някакво остроумие, че ще ги изпревари в рая и ще им отмъкне седемдесетте девици, но гласните му струни бяха прерязани и не можеше да изрече думите. Отвори ръце и гранатите се търкулнаха на палубата.

Тълпата пирати се пръсна и побягна, виейки от ужас, но нито един не успя да стигне лодката си. Пламъците' на взрива ги погълнаха. Рони още се смееше, когато се озова в двойната експлозия, а миг по-късно резервоарът, на който се беше облегнал, се взриви и високо в небето се издигна стълб от огън и черен дим.

Хектор гледаше през бинокъла и усети как ударната вълна разроши косата му, видя дима и ослепителната светлина на горящия фосфор, по-ярка от слънчевите отблясъци в морето. В същия миг сателитният телефон в джоба му замлъкна. Остана да се взира през лещите още няколко минути, като се мъчеше да дойде на себе си. После усети ръката на Хейзъл върху своята.

— Много съжалявам, скъпи.

За първи път тя използваше подобно обръщение. Той свали бинокъла и се обърна към нея.

— Благодаря за съчувствието. Но Рони би искал точно това. Сигурно в момента се надсмива на съдбата.

Поклати леко глава, загърби за момент мъката и извика на Тарик да качва всички в камиона. После погледна отново към Хейзъл.

— Димният знак беше грешка. Сега знаят със сигурност къде се намираме и че Рони е давал сигнал на нас. Трябва да се махаме час по-скоро.

Хектор излезе на крайбрежния път и подкара с максимална скорост в обратна на пиратското свърталище в Ганданга посока. Изминаха около двайсет и пет километра, когато Хектор забеляза прахта, вдигана от приближаващо от север превозно средство. Бързо отби от пътя и спря зад някакви храсталаци. Нареди на всички да слязат и да се скрият зад камиона, който бе маскиран от дебелия слой прах и засъхнала кал. Приклекна зад ствола на някакво бодливо дърво и загледа как поредният автобус мина със скърцане покрай тях, заличавайки следите на мерцедеса с широките си двойни гуми. Веднага щом автобусът се скри, двамата с Тарик отрязаха по една клонка и се върнаха на мястото, където бяха отбили от пътя. Тръгнаха обратно към паркирания камион, като вървяха заднишком и внимателно заличаваха следите си и изправяха стръковете груба кафява трева, смачкана от колелата на мерцедеса.

След като се увериха, че са направили възможното, за да се скрият от пиратите, които трябваше да се появят да ги търсят по пътя, Хектор нареди на всички да се качват отново в камиона и поеха отново през пустошта в посоката, от която бяха дошли, към Оазиса на чудото и етиопската граница. Когато се стъмни и стана опасно да продължат напред, без да се блъснат в някоя скала или да паднат в клисура, Хектор спря. Свариха си кафе на малък, внимателно потулен огън и го изпиха черно и без захар, за да прокарат сухите военни дажби. Всички бяха изтощени, така че Хектор пое първата смяна на стража. Останалите налягаха на твърдата земя и заспаха почти моментално. Дори Хейзъл, която бе сред най-издръжливите и решителни от всички, най-сетне се предаде. Легна, прегърнала сгушилата се в нея Кайла. Двете бяха абсолютно неподвижни и безмълвни като статуи. Когато нощният въздух стана по-хладен, Хектор ги зави с куртката си; те дори не помръднаха.

Остави ги да спят около час след изгряването на луната. Когато ги събуди и ги подкани да се качват обратно в камиона, предаде управлението на Тарик и остави полюшването и друсането на мерцедеса да го унесе. Спа седнал на високата ловна седалка със зареден автомат на скута, готов за миг да отвърне на всяка опасност. Събуди се от промяната в движението на камиона. Изведнъж беше станало много по-гладко, звукът на двигателя също се бе променил, тъй като Тарик бе превключил на по-висока предавка. Хектор отвори очи и видя, че се движат бързо по грубо очертан, но отъпкан път. Погледна звездите, за да се ориентира. Ловецът Орион ловуваше в небето на запад с кучето си Сириус, което тичаше пред него. Луната беше високо. Все още се движеха на запад с изключени фарове, разчитайки на луната и на сиянието на Млечния път да осветяват терена. Погледна часовника си; беше спал почти три часа. Явно приближаваха някакъв плодороден и гъстонаселен район покрай главния път. Наведе се напред и докосна Тарик по рамото.