Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Десетки милиарди долари и собствена частна армия! Ще мога да получа всичко, което пожелая.

Зави му се свят от примамливите възможности.

— Веднага щом получа откупа, ще осигуря мъчителна смърт на Хейзъл Банок и на дъщеря й. Ще ги пусна на всичките си хора да се позабавляват с тях. Ще обладават християнските курви в двете дупки, по хиляда пъти отпред и отзад. Ако не ги убият с членовете си, ще пъхнем щикове в същите дупки, за да довършат работата. Ще бъде чудна гледка. Ще й се наслаждаваме с убиеца Хектор Крос. После ще трябва да измисля нещо по-оригинално за него. Накрая сигурно ще го дам на стариците от племето с малките им ножове, но за начало доста от хората ми ще се израдват да го яхнат отзад. Ще разхлопат задника му така, че кон да влезе в него. За такъв човек подобно унижение ще бъде по-голямо от всяка физическа болка.

Потърка доволно ръце.

— Ще получа откупа и в същото време ще съм уредил напълно кръвната вражда. Обръщай назад към оазиса! — заповяда той на шофьора и се обърна към Утман. — Трябва да погреба дядо си с цялата почит, която заслужава — обясни той. — Ще се свържа с чичо ми Камал да го предупредя, че бегълците ще се опитат да се измъкнат с катер. Ако обаче отново успее да се промуши между капките, Крос ще трябва да се добере до етиопската граница, а ние ще го чакаме там.

Презцелия остатък от деня караха на изток. Пътуването бе тежко. На три пъти Хектор откриваше, че са попаднали в задънена улица сред плетеницата дерета и трябваше да се връща километри назад и да търси друг път. Когато се стъмни, той не посмя да включи фаровете от страх да не се издадат на евентуалните преследвачи. Наложи се да изчакат изгрева на луната, за да продължат опипом на изток.

Намираха се на около трийсет километра от Аденския залив по преценката на Хектор, когато късметът им сякаш рязко се промени към добро. Стигнаха солена равнина, чиято повърхност се простираше чак до хоризонта, гладка и сияеща на лунната светлина. Когато излезе на нея, Хектор успя да превключи на четвърта скорост за първи път от отмъкването на мерцедеса. Понесоха се с шейсет километра в час към огромния сребърен диск на луната, увиснал в небето пред тях. Бяха изминали най-малко петнайсет километра, когато най-неочаквано солената кора под гумите поддаде и затънаха до осите в коварните жълти подвижни пясъци отдолу. Нужни им бяха три часа тежка работа да се освободят, като използваха високия крик, за да повдигнат колелата достатъчно, та да успеят да напъхат сухи храсти под тях. След това заровиха една от резервните гуми, завързана с въже, която да играе ролята на котва, и най-сетне успяха да измъкнат камиона назад от несигурния терен.

Едва по зазоряване на втория ден видяха лазурните води на Аденския залив от ниските хълмове край бреговата линия. Намираха се на Африканския рог с лице почти право на север, към Йемен. В подножието на хълмовете успоредно на морето минаваше еднолентов път. Водата бе плитка и бистра като стъкло и Хектор видя, че кораловият риф образува бариера на стотици метри от брега. Щеше да се наложи да газят далеч навътре, за да се доберат до катера. И през цялото това време щяха да са уязвими.

Докато гледаха, по крайбрежния път мина само един от вездесъщите африкански автобуси, които покриваха всеки километър от мрежата пътища на целия континент. Беше толкова прашен, че боята му изобщо не се виждаше. Купищата багаж на пътниците, в това число кошници с кокошки и вързопи с кокосови орехи, бяха завързани за покрива. Тракането на двигателя, стърженето на скоростите и дрънченето на ламарина и шаси по изровения път стигаха чак до хребета. Не последва никакво друго движение и Хектор не можа да види следа от преследвачи. Той включи сателитния телефон и се обади на Рони Уелс.

— Намираме се недалеч от брега, срещу координатите, които ми даде. Колко навътре в морето си?

— Според картата, на четири цяло и три десети морски мили.

Хектор използва новия си бинокъл да огледа водната шир и незабавно видя групичката малки островчета, тъмни като стадо китове, в приблизително правилната посока и на нужното разстояние.

— Разбрано, Рони! Мисля, че се ориентирах. Искам да пуснеш жълта димка, за да потвърдиш, че гледам в правилната посока.

— Добре, Хек. Момент. Ще ми трябват няколко минути да подготвя ракетата.

Когато излетя, тя остави жълта следа на хоризонта, която почти веднага бе разнесена от вятъра. Следата остана толкова за кратко, че трябваше да се оглеждаш специално, за да я видиш. Хектор знаеше, че това е риск, но трябваше да бъде абсолютно сигурен за позицията на Рони, преди групата му да излезе от прикритието си.