Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Какво стана? — попита той веднага щом видя Утман. — Чух стрелба и силна експлозия.

Като си поемаше предпазливо дъх, Утман описа какво беше сторил и лицето на Адам грейна.

— Значи не са се измъкнали! Заседнали са тук и ги държа в ръцете си!

— Да, засега ги задържахме в капан. Но както обясних на теб и на дядо ти, Крос има и други варианти за измъкване. Сега най-вероятно ще се насочи към брега, където ги чака катер, с който да стигнат до Саудитска Арабия. Къде е дядо ти? Трябва ни камионът му, за да ги преследваме.

— Трябва да е тръгнал да прекоси клисурата по-нататък — точно както се уговорихме.

— И двамата сме ранени. Пеша никога няма да настигнем нито дядо ти, нито Крос. Трябва да изчакаме пристигането на другия камион от крепостта. Не би трябвало да се забави много.

— Може да са изгубили следите ни в тъмното — намръщи се Адам. — Или нещо друго да ги е задържало.

Мина цял час преди да чуят приближаващия се рев на двигател и камионът най-сетне се появи на хребета. В кабината имаше двама души плюс още дузина в каросерията. На Утман му трябваха няколко минути да превърже глезена на Адам и собствените си гърди с бинт от аптечката, след което тръгнаха по следите на ловната кола на шейха. От около километър и половина видяха кръжащите в небето ястреби и Адам заповяда на шофьора да даде газ, докато не стигнаха на мястото, където беше убит дядо му. Трупът му лежеше върху пясъка на пресъхналото речно корито. Половината лице на стареца беше разкъсано и изкълвано от птиците, но брадата му си оставаше непокътната. Адам слезе с мъка от кабината и изкуцука да коленичи до тялото. Някакви други мършояди, най-вероятно глутница чакали, бяха разпрали корема му и вътрешностите вече съхнеха в жегата. Вонята беше задушаваща.

Адам благоговейно изрече традиционната молитва за мъртвите, но сърцето му ликуваше. Годините тирания на дядо му бяха приключили и сега той беше неоспоримият шейх на клана Типоо Тип. Само четири дни преди това в джамията старецът официално го беше посочил за свой наследник в присъствието на моллата и всичките си синове и внуци. Отсега нататък никой нямаше да смее да оспори правото на Адам за власт над клана.

След като приключи с молитвата, той се изправи и нареди на хората си да увият тялото на дядо му в брезент и да го натоварят в каросерията. Забеляза почитта в очите им и начина, по който бързаха да изпълнят заповедта му. Дори отношението на Утман към него се промени забележително в признаване на ранга и авторитета му.

Докато Адам се молеше, Утман внимателно огледа района. Успя да открие следите, оставени от Хектор и групата му. Отиде при Адам и му обясни, че неверниците явно са се върнали през клисурата след унищожаването на хеликоптера и по някакво лошо стечение на обстоятелствата са се натъкнали на камиона на шейха. След това бяха убили стареца и бяха откраднали колата.

— Какво ще заповядаш, господарю шейх? — попита той.

Обръщението подейства на Адам като лула хашиш.

— Трябва да проследим колата на дядо ми, за да разберем в коя посока са се отправили неверниците. Едва тогава можем да решим какво да правим.

Утман се осмели да повтори мнението си.

— Както вече ти обясних, познавам този Крос достатъчно добре, за да предположа какво ще направи. Щом разполага с открадната кола, той със сигурност ще се опита да стигне до брега, където го чака катерът му.

— А какво ще направи, ако не може да се измъкне по вода? — попита Адам.

— В такъв случай му остава само да продължи към границата с Етиопия.

— Да видим дали си прав. Кажи на хората да се качват, ще ги последваме.

Оставиха труповете на телохранителите на чакалите и птиците и продължиха по следите на по-малкия камион. Скоро откриха мястото, където бе спрял Хектор Крос. Видяха отпечатъците от обувките на групата му. Въпреки раната си Утман слезе да огледа следите, след което се върна да докладва на Адам.

— Девет са, шестима мъже и три жени.

— Три жени? — повтори Адам. — Едната е избягалата ми пленница, но кои са другите две?

— Мисля, че едната е роднина на Тарик, която е показала на Крос как да влезе в крепостта. Третата пристигна с хеликоптера. Видях я само за няколко секунди, преди да стрелям с гранатомета. Беше далеч и фюзелажът отчасти я скриваше, така че не съм сигурен сто процента, но мисля, че третата жена е майката на пленницата ти. Виждал съм я много пъти в Сиди ел Рациг и съм почти убеден, че е тя.

— Хейзъл Банок!

Адам впери поглед в него, докато се мъчеше да дойде на себе си от неимоверния си късмет. Не само че беше станал шейх на клана си, но и най-богатата жена на света бе почти в ръцете му. Щом затвореше хватката си около нея, тя щеше да го направи един от най-могъщите хора в Арабия и Африка.