Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Жени — с усмивка поклати глава Хектор. — Откъде е успяла да намери гребен?

И извика на висок глас:

— Не се разполагай прекалено удобно, народе, време е за тръгване.

Отново се наредиха в колона и се изкачиха от дерето. Хектор се придържаше, доколкото може, към високите части и вървеше на запад, като внимателно оглеждаше терена. Час по-късно имаше основателна причина да бъде доволен от бдителността си. На около три километра на юг забеляза малко облаче прах, издигащо се в горящото небе. Спря хората си и приклекна да разгледа прахта за няколко минути. Движеше се бавно към тях и на него му се прииска да беше взел бинокъл — беше го оставил, тъй като искаше теглото на раницата да бъде минимално. След кратко наблюдение стана ясно, че прахта се вдига от някакво бавнодвижещо се превозно средство.

— Каквото и да е, ще ми свърши чудесна работа.

Стана и извика Тарик. Бързо даде заповед двама от хората му да останат с жените, докато той и останалите изтичат да пресрещнат идващата кола. Скоро стана ясно, че тя се движи по песъчливото, пресъхнало корито на река, минаващо през плитка долина, където теренът не беше толкова пресечен и разбит. Когато стигна едно място, където бреговете бяха по-ниски, Хектор зърна машината за първи път. Незабавно я разпозна като високопроходим камион „Мерцедес“. Предното стъкло на камиона беше свалено, а зад шофьора на издигната седалка седяха трима мъже. Всички бяха въоръжени и носеха традиционни туники и тюрбани. Хектор изчака камиона да се скрие отново зад бреговете на пресъхналата река.

— След мен!

Скочи на крака и се втурна с хората си надолу, след което залегнаха на самия бряг малко пред камиона. Мерцедесът се появи на завоя на около двеста метра. Хектор го изчака почти да се изравни с тях, после двамата с Тарик скочиха в речното корито и му препречиха пътя с насочени напред автомати.

— Не докосвайте оръжията или ще бъдете убити! — извика Хектор на арабски. — Изключете двигателя.

Шофьорът и двама от мъжете отзад побързаха да се подчинят на заповедта, но третият, който седеше най-отзад, се изправи на крака. Беше много висок, но и много стар. Лицето му бе невъзможно набръчкано, дългата му бяла брада беше къносана. В лявата си ръка държеше автомат АК-47. Мъжът изгледа Хектор с дивия хипнотичен поглед на библейски пророк и вдигна десница, за да го посочи с изкривен като нокът артритен пръст.

— Ти си убиецът на тримата ми синове. Ти си Крос, противната невярна свиня, на която обявих кръвна вражда. Проклинам те с цялата мощ на Аллах. Нека никога не познаеш мир, дори след като те поразя.

— Това е шейх Типоо Тип — предупредително извика Тарик.

Хектор се прицели в гърдите на шейха.

— Хвърли този автомат! — рязко извика той. — Слизай от камиона, старче! Не ме принуждавай да те убивам.

Шейхът сякаш бе глух. Без да откъсва поглед от Хектор, той започна да вдига калашника. Изкривените му ръце трепереха от силата на омразата му.

— Не прави това! — предупреди го Хектор, но шейхът не обърна внимание на заплахата от насоченото към гърдите му оръжие. Старецът опря приклада на автомата на рамото си и се прицели над играещата цев.

— Господи, прости ми! — прошепна Хектор и го застреля право в гърдите. Типоо Тип изпусна автомата, но успя да се задържи за облегалката на седалката и остана на крака.

— Проклинам теб и всичките ти потомци. Проклинам те с пламъците на Ада, с ноктите и зъбите на черните ангели…

Преди Хектор да успее да се намеси, Тарик стреля още веднъж, този път в главата на стареца. Шейхът отлетя назад от камиона и падна върху пясъка на речното корито. Двамата му телохранители изреваха от ярост и грабнаха оръжията си, но преди да успеят да дръпнат спусъка, Хектор изстреля по три куршума във всеки от тях. Телохранителите отлетяха от местата си. Тарик стреля по шофьора зад волана, докато онзи вадеше пистолета си, и го уби на място. След това отиде при камиона и свали шофьора от седалката на земята. Застана над телата и ги довърши с един последен изстрел от упор. Когато тръгна към трупа на шейха, Хектор го спря.

— Не, Тарик! Достатъчно. Остави стария кучи син да се търкаля в прахта.

Тарик го изгледа с лека изненада; Хектор сам не можеше да разбере реакцията си — може би с изключение на това, че човекът бе стар. Знаеше, че Типоо Тип е зъл и чудовищен изрод, но беше стар. Смъртта му бе неизбежна, но въпреки това в устата на Хектор остана горчилка. Слава Богу, че Хейзъл не беше тук да го види.