Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Побъркана жена! — прошепна той. Беше й наредил да се върне в Сиди ел Рациг след пътуването до Жига-Жига, но още тогава трябваше да си даде сметка, че Хейзъл Банок не я бива много в изпълняването на заповеди. В даването — да, но само дотам.

— Мамо! Мамо! — изписка Кайла, заподскача и заразмахва пистолета над главата си. Хейзъл замаха също така енергично. Ханс спусна хеликоптера и в мига, в който колесниците докоснаха земята, Хейзъл скочи, приземи се плавно и се втурна към дъщеря си. Кайла се освободи от прегръдката на Хектор и се запрепъва несигурно към майка си.

— Ето на това му викам чудна картинка! — с усмивка каза той, докато гледаше как двете се хвърлят в обятията си, пищейки и плачейки от радост. Усети как собствените му очи се насълзяват и поклати глава. — Разциврил си се като бебе. Почваш да се размекваш, Крос.

Хейзъл го погледна над рамото на дъщеря си, докато я прегръщаше. Сълзите се стичаха по бузите й и капеха от брадичката. Не се опита да ги избърше. Не беше нужно да казва каквото и да било, погледът й бе повече от красноречив.

— И аз те обичам, Хейзъл Банок! — извика той на целия свят.

Заповяда на ума си да се връща на работа и махна на Далия и мъжете от отделението да се качват в хеликоптера. Те скочиха на крака и се втурнаха на група през откритото.

— Хейзъл! Качвай Кайла на борда.

Тръгна към двете жени. Хейзъл го чу, хвана Кайла за китката и я помъкна към хеликоптера. В този миг се разнесе друг глас и тонът му разсече бурната радост на Хектор като удар със сабя.

— На ръба на клисурата, Хектор! — беше Тарик. Сочеше някъде зад хеликоптера и погледът на Хектор се насочи в тази посока. Там имаше човек и макар да бе на почти двеста метра и от ръба да се подаваше само главата му, Хектор го разпозна моментално.

— Утман Уадах!

Шокът го вцепени. Тарик не беше в позиция да стреля по бившия си другар. Мъжете от отделението и двете тичащи жени му пречеха. Единствено Хекгор бе в състояние да се справи с предателя, но остана парализиран за няколко жизненоважни части от секундата. Ако човекът беше друг, а не Утман, ако моментът беше друг, реакцията му щеше да е светкавична, но Хейзъл и Кайла бяха погълнали цялото му внимание. Накрая се задейства, но движенията му бяха мудни, все едно се мъчеше да плува в басейн с мед. Гледаше как Утман изскача от клисурата, изтичва три крачки напред и се отпуска на коляно. Видя го да вдига дълга метална тръба и да я опира на рамото си.

— РПГ!

Дори от това разстояние Хектор моментално позна оръжието. Реактивен гранатомет, любимото оръжие на метежниците, можеше да пробие бронята на танк като евтин кондом. Утман се прицели спокойно в хеликоптера.

Хектор вече беше вдигнал автомата си „Берета“. Подсъзнателно отбеляза, че Утман все още носи бронираната си жилетка. Беше специална поръчка, от най-добрите, направена от кевлар с керамични плочки. От това разстояние лекият 5,56 мм натовски куршум беше абсолютно безсилен срещу подобна броня. Първоначално създаден за стрелба по катерици и прерийни кучета, а не по хора, куршумът вероятно щеше да отскочи, без да достигне до тялото, но силата му щеше да е достатъчна да събори Утман. Хектор стреля и знаеше, че изстрелът му е бил точен. Миг преди това обаче Утман стреля с гранатомета.

Хектор видя как задната част на тръбата избълва огън и димната следа на снаряда се понесе към хеликоптера. Преди той да достигне целта си, куршумът на Хектор се пръсна в предния панел на жилетката и Утман беше тръшнат с брутална сила на каменистата земя. Предателят още беше във въздуха, когато снарядът улучи носа на хеликоптера и експлодира. Хектор се олюля от взривната вълна, но се задържа на крака. Намиращите се недалеч от голямата машина Хейзъл и Кайла бяха съборени на земята. Далия и мъжете с нея бяха още по-близо. Те също изпопадаха и Хектор знаеше, че някои са сериозно ранени или дори убити. Бордовият инженер на вратата беше разкъсан на парчета. Хектор видя откъснатата му глава и една ръка да летят високо във въздуха.

Носът и предната част на фюзелажа бяха унищожени. Кабината и стъклата бяха изчезнали, оставяйки голяма зееща дупка, от тялото на Ханс Латеган не бе останало нищо, което да може да се разпознае. Снарядът се беше взривил буквално в него. Изгубила контрол, гигантската машина се килна настрани, въртящите се ротори захапаха твърдата земя и се заизвиваха във фантастични форми, преди двигателите да се задавят. Над остатъците увисна тежък облак от прах и пушек.