Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Прибери го, че хората ще се препънат в него — каза й той. Кайла се опъна по гръб и затвори очи. Хейзъл въздъхна и се облегна на рамото му. Той погали леко влажната й от пот коса и я дръпна назад от очите й, докато мърмореше някакви окуражаващи и нежни безсмислици.

Двамата бяха така погълнати един от друг, че не забелязаха как Кайла ги наблюдава изпод клепачите си. Накрая тя отвори широко очи и попита:

— Е, мамо, значи сме размислили за уволняването на Хек, а?

Хейзъл се сепна за момент, после седна изправена и цялата се изчерви, без да поглежда към Хектор. Той я наблюдаваше втренчено.

„Господи, обичам да я виждам така“ — помисли си.

— Всичко е наред, мамо. Вече се чудех как точно да ви сватосам. Май не е било нужно да се тревожа толкова.

— Добре, дами, на крак! Време е да продължим.

Хектор даде възможност на Хейзъл да се вземе в ръце и се изправи. Погледна напред. В светлината на утрото пустинята тънеше в сурово великолепие. Нямаше ни най-малка следа от зелено, но песъчинките проблясваха като диаманти, когато слънчевите лъчи се отразяваха от силиция; скалистите хълмчета стърчаха величествено като скулптури на Роден. Хектор усещаше надигащата се жега. Беше дал последната си вода на жените. Устата му бе пресъхнала и когато докосна устните си, те бяха груби като шкурка. Беше прекарал много години от живота си на пустинни места, така че докато ги водеше напред, се оглеждаше за признаци за вода толкова зорко, колкото и за спотаени врагове. Не след дълго всички започнаха да се измъчват, когато обезводняването започна да изяжда последните им сили. Наложи се отново да им даде почивка. Беше намерил две парченца кварц и ги подаде на Хейзъл и Кайла.

— Смучете ги! — заръча им той. — Така устата ви няма да изсъхне напълно. Дишайте през носа и говорете само ако е необходимо. Трябва да запазите телесната си течност.

Погледна към хората си. Един се беше свил с болезнено изражение и се бореше със схващане в крака. Другите нямаха вид, че могат да се представят добре в бой. Малък облак премина през ослепителното слънце и донесе моментално, макар и временно облекчение. Хектор погледна нагоре и видя черни птици на фона на сивия облак. Бяха едри, пет на брой, пляскаха бързо с криле. Той стана и заслони очите си. Двете жени го наблюдаваха.

— Какво видя? — попита Кайла.

— Columba guinea, както би казал някой орнитолог — отвърна той. — Но за теб и мен това са обикновени скални гълъби.

— О! — не се опита да скрие разочарованието си Кайла. — Не мога да ти опиша колко съм развълнувана, Хек.

Ятото гълъби започна да се спуска и докато кръжаха на ниското, слънчевата светлина ги оцветяваше в красиви оттенъци на синьото, с тъмночервени шии и бели кръгове около очите.

— Когато се събират по такъв начин по това време на деня, значи търсят вода.

— Вода? — в един глас повториха жените.

— А когато се спускат по този начин, значи са я намерили — продължи той. — И това ли е толкова безинтересно, Кай?

— Понякога ме караш да се чувствам като бавноразвиваща се — разкаяно рече тя.

— Спокойно, Кай, само от време на време се държиш като такава. На крак, дами, време е да се поогледаме.

Беше запомнил мястото, където се бяха спуснали птиците, беше на около четиристотин метра напред. Когато приближиха, геологичните особености на терена станаха по-ясни. Пътят им минаваше през друга, по-малка клисура, разклонение на основната, която пресичаше няколко пласта скални породи. Ивицата водоносен варовик личеше ясно, покрита от ярки оранжеви шисти. Внезапно гълъбите запляскаха с криле и излетяха от клисурата. Птиците се бяха скрили в една хоризонтална цепнатина, образувана от ерозията на по-мекия варовик под твърдата кора.

— Джакпот! — извика с усмивка Хектор и ги поведе към подножието на стената.

Докато останалите се отпуснаха с благодарност в сянката, той се закатери, докато не стигна цепнатината. Надникна в тъмния отвор и надуши вода. Цепнатината беше широка колкото да изпълзи в нея по корем и на лакти. Водата се беше събрала на плитка локва в дъното на малката пещера. Хектор загреба шепа и я опита.

— Лайно! — каза той. — В буквалния смисъл! Гълъбови лайна! Но онова, което не те убива, те прави по-тлъст.

Извика на Тарик да донесе бутилките. Прецеди водата през ризата си и въпреки ужасния вкус, всички пиха жадно и Хектор напълни бутилките отново. Накрая всички утолиха жаждата си и той напълни бутилките за трети път. Когато слезе, огледа малката група. Промяната беше почти магическа. Мъжете се усмихваха и тихо бърбореха. Хейзъл седеше зад дъщеря си, тананикаше тихо, решеше и сплиташе косата й.