Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Отиде до камиона и се настани на мястото на шофьора. Завъртя ключа и двигателят изрева и се закашля.

— Харесва ми този звук.

Хектор провери резервоара. Беше пълен малко над три четвърти, но той забеляза и допълнителните резервоари от двете страни на машината.

— По триста и осемдесет литра единия — със задоволство прецени той. — Можем да изминем хиляда и петстотин километра, ако не и повече.

Зад предните седалки имаше и туба с питейна вода и той я почука. Беше пълна, но един от куршумите я беше пробил и водата се изливаше от дупката. Хектор откъсна парче плат от кърпата си за глава и я запуши. Кимна на хората си и докато те се качваха в машината, той прерови сандъчето между седалките. Извади подробна карта на района, на която бяха отбелязани всички пътища и села. Това бе сериозна награда, но най-добрата придобивка се оказа мощният бинокъл „Никон“, прибран на сигурно в зеления си калъф.

— Чувствам се като дете на Коледа! — изрева радостно той. Провеси бинокъла на врата си, провери дали всички са се качили и потегли към мястото между скалите, където ги чакаха останалите от групата с готови за стрелба оръжия. Хейзъл го разпозна и изтича надолу да посрещне камиона.

— Добре ли сте? Чухме стрелба.

— Както виждаш, стреляхме ние. А сега можем да продължим с всички удобства. Хейзъл, качвай се отпред до мен.

Посочи с палец назад.

— Кай, искам те в каросерията. Дръж си главата ниско, може да си имаме гости.

Кайла прекрачи страничния капак на каросерията и спря с отвратена физиономия.

— Ох, гадост! Тук всичко е в кръв. Няма да остана на това място. Искам да седя отпред до майка си.

— Кайла Банок, престани да ми се правиш на примадона. Дръж се прилично и изпълнявай. Веднага си замъквай постамента в каросерията!

— Но аз не…

— Виж какво, момиченце. Хората кървят и умират заради теб. Оттук нататък ще правиш онова, което ти се каже.

— Не съм сторила нищо лошо… — отново започна тя.

— О, напротив. Поканила си на яхтата на майка си Роже Марсел Моро, известен също като Адам Типоо Тип.

— Откъде знаеш? — облещи се насреща му тя.

— Ако не можеш да се сетиш, наистина трябва да си бавноразвиваща се. А сега се качвай в проклетия камион!

Без нито дума повече Кайла се качи в каросерията и се настани до Далия.

Хектор пусна ръчната спирачка и потеглиха. До него Хейзъл седеше абсолютно неподвижна и мълчалива. Хектор не искаше да я поглежда, но усещаше гнева й. Знаеше много добре как трепери за Кайла. Той даде газ и отново се спусна в речното корито. Песъчливото дъно го затрудняваше, но се придвижваха по-бързо и по-гладко, отколкото по неравния каменист терен на пустинята. Минаха само няколко минути, когато той неочаквано усети ръка на бедрото си и се сепна. Хвърли поглед към Хейзъл. Очите й искряха. Тя се наведе към него и устните й се озоваха на сантиметър от ухото му.

— Имаш чуден подход към децата, нали, Хектор Крос? — прошепна тя и леко целуна четинестата му буза. — Не можеш да си представиш колко пъти ми се е искало да постъпя точно по този начин. Когато мадмоазел Кайла започне да се цупи, може да бъде абсолютна малка кучка.

Признанието го изуми. Той покри ръката върху крака си с грамадната си лапа и я стисна леко.

— Предполагам това е признак, че силите й се връщат. Но разбирам затруднението ти, Хейзъл. Кай отдавна не е имала баща и ти смяташ, че не можеш да бъдеш твърде строга с нея.

Сега беше неин ред да се сепне от проницателността му, но тя бързо се взе в ръце.

— Имам наум човек, който може да поеме ролята на родител — тихо рече тя.

— Щастливец — ухили се той и продължи да кара.

След около час излязоха от речното корито и изкачиха един хребет. Хектор удари спирачки и изключи двигателя.

— Сега какво? — тревожно попита Хейзъл.

— Искам да звънна по сателитния. Тук би трябвало да имаме добър обхват.

Слезе от камиона, разгъна картата върху предния капак и включи телефона.

— Сипи на всеки по канче вода — каза той на Тарик.

— Нека да слязат да се поразтъпчат и да полеят розите.

Разпъна антената и кимна на Хейзъл.

— Обхватът е добър! Явно сателитът е точно над главите ни.

— На кого се обаждаш?

— На Рони Уелс.

Набра номера и след няколко позвънявания Рони отговори.

— Къде си? — веднага го попита Хектор.

— Хвърлил съм котва в малко заливче на скалист остров на около осем километра от брега…

Рони му даде координатите и Хектор ги намери на картата.

— Добре, видях къде се намира. Стой там, докато не ти се обадя отново. Ханс Латеган не успя. Хеликоптерът е свален. Бягаме, но се сдобихме с транспорт. В зависимост от това какво ни чака по пътя, би трябвало да стигнем до брега за около осем часа или повече.