Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Помогни ми! — извика той.

Утман се върна и го вдигна на крака. Адам изкуцука няколко крачки и спря.

— Глезенът ми! Не мога да пренеса тежестта си на десния крак.

— Явно си го навехнал. С нищо не мога да ти помогна — каза му Утман. — Продължавай след мен с най-добрата скорост, на която си способен.

Обърна гръб на Адам и се закатери по отсрещната стена на клисурата.

— Не можеш да ме оставиш тук! — извика Адам след него, но Утман дори не го погледна.

— Чуйтекучетата. Надушили са следата и са по петите ни — извика Хектор. — Зареди!

Затворите затракаха. Шест автомата, по трийсет патрона в пълнителя. Можеха да направят почти плътна стена от куршуми. Теренът на сто метра пред тях беше чист. Всичките му хора бяха опитни стрелци. Никое от кучетата нямаше да стигне до тях. Но дори да успееха, щяха да бъдат посрещнати на нож.

— Сложи байонетите! — нареди Хектор хората му закрепиха щиковете под дулата. — Тарик! Запали сигналните ракети за хеликоптера!

Ракетите щяха да горят двайсет минути, а дотогава Ханс със сигурност щеше да пристигне и да открие позицията им. Всеки от хората му имаше по една ракета в раницата. Тарик даде заповед и те ги запалиха и ги разхвърляха около себе си. Хектор със закъснение осъзна, че трябваше да ги предупреди да ги хвърлят назад, а не напред. Сутрешният вятър духаше в лицата им и носеше към тях гъстия пушек, като почти напълно блокираше полезрението им. Преди Хектор да успее да прати някого да изрита ракетите, кучетата се появиха от пушека. Бяха само на петнайсет метра, когато ги различиха. Втурнаха се право към тях с пълна сила. Бяха твърде много, за да ги преброят. Тъмни вълчи форми през дима, жадни за кръв. Тичаха устремно, а пяната от разтворените пасти пръскаше по хълбоците им.

— Огън! — изкрещя Хектор. — Огън!

Стреля три пъти, убивайки по едно животно с всеки куршум. Мъжете от двете му страни стреляха бързо като него. Кучетата квичаха и падаха, но през виещия се пушек прииждаха други. Недалеч от Хектор Тарик отлетя назад, пометен от тежестта на огромна черна хрътка, която се хвърли на гърдите му. Хектор се завъртя и заби целия байонет във врата на звяра, преди да успее да прехапе гърлото на Тарик. Животното зави и се претърколи на гръб, ритайки с крака. В същия миг обаче друго куче се хвърли на гърба на Хектор, извади го от равновесие и го просна на земята. Животното се озова върху него. Автоматът беше безполезен в подобно меле. Хектор го пусна и сграбчи кучето за гърлото с лявата си ръка, а с дясната посегна за ножа в канията. Преди да успее да го извади, две други хрътки се озоваха отгоре му, като ръмжаха и се мъчеха да забият зъби в него. Една успя да захапе рамото на бронираната му жилетка, запъна предните си крака и го задържа прикован по гръб. Третото куче захапа дясната му ръка в лакътя и тръсна силно глава. Първото животно още беше върху него, зейналата му паст бе само на сантиметри от очите му, пръскайки слюнка и вонящ дъх в лицето на Хектор. Мяташе се с такава сила в хватката му, че той вече не можеше да го задържи.

Пистолетът изтрещя само на педя от ухото му и гърмежът едва не го оглуши. Кучето върху него се отпусна и падна, от раната на главата му пръсна кръв. Последваха още два бързи изстрела и другите кучета също отлетяха настрана. Хектор седна, избърса с ръкав животинската кръв от очите си и я изплю от устата си. Зрението му се проясни и той остана втрещен, когато видя Кайла. Беше изпълзяла от скривалището си под скалата и сега бе приклекнала до него, хванала професионално пистолета с двете си ръце и го движеше наляво-надясно, подбирайки следващата си мишена.

— Красавица! — изпъшка той. — Проклета малка красавица. Одрала си кожата на майка си, дума да няма!

Грабна автомата и скочи на крака, но схватката със зверовете беше почти приключила. Земята беше покрита с кучешки трупове и хората му довършваха ранените животни, които още се влачеха наоколо, скимтейки от болка и ужас. Погледна към хоризонта и видя на по-малко от километър големия руски МИ-26 да прелита над хребета и да се насочва към тях.

— Ето го и Ханс.

Разсмя се с цяло гърло.

— Всичко приключи. Пържола и бутилка „Ришебур“ за вечеря в Сиди ел Рациг.

Издърпа Кайла на крака и я прегърна бащински през раменете. Двамата се загледаха как голямата машина се носи към тях. От време на време тя изчезваше зад димния облак от ракетите, но всеки път, когато вятърът го отвяваше, хеликоптерът беше по-близо и двигателят му ревеше по-мощно. Накрая той увисна само на петнайсет метра над земята и видяха Ханс да се взира зад стъклото към тях. Той се ухили и отдаде чест, после завъртя машината странично към тях. Вратата на фюзелажа се отвори и се появиха две фигури. Едната беше на бордовия инженер. Хектор зяпна към другата.