Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Разбрано, Рони! Намираш се на петнайсет градуса от нашата позиция. Поеми в тази посока.

— Виждаш ли някакъв трафик около мен, Хек?

— Има няколко малки рибарски лодки наоколо, но всички изглежда са на котва. Различавам също и един голям товарен кораб на хоризонта на няколко мили зад теб. Нищо необичайно.

— Добре, Хек. Тръгвам с пълна газ. Бъдете готови за бързо качване. Не искаме да се мотаем на брега.

— Още едно нещо, което трябва да знаеш, Рони. Имахме предател сред нас. Утман Уадах е вражески агент. Знаеше за срещата ни тук. При най-малкия признак за опасност трябва да прекратиш мисията и да се изнасяш.

— Утман Уадах! Гадна работа, Хек. Знам какво е отношението ти към него.

— Какво беше отношението ми към него, Рони. Минало свършено. Следващия път, когато го видя, ще му светя маслото. Вече направих опит, но другия път няма да има грешки.

— Разбрано! Ще се видим на плажа.

Веднагащом получи предупреждението от Утман Уадах, че Хектор Крос може да опита да избяга по море, Камал Типоо Тип изкара всичките си щурмови катери от залива на Ганданга и пое на север, за да ги разположи покрай брега най-близо до Оазиса на чудото и крепостта. Най-логично бе именно там неверникът да се опита да се измъкне от Пунтленд. Съдовете хвърлиха котва на километър и половина от брега; всеки имаше визуален контакт с другите от двете си страни, така че образуваха наблюдателна верига с дължина почти осемдесет километра. Самият Камал зае позиция в средата на веригата и именно той забеляза мимолетната жълта следа в небето на изток. Преди димът да се разсее от вятъра, вече заповядваше по радиостанцията на всичките си двайсет и три катера да се съберат при него.

В пясъчното заливче на три морски мили по-навътре в морето от засадата на Камал Рони нареди на екипажа да се подготви за вдигане на котвата, която ги бе държала седемдесет и два часа на това място. Отиде на носа да свали покривалото от двете тежки картечници „Браунинг“. Зареди оръжията и се увери, че се въртят добре на стойките си. После забърза към кабината на торпедния катер и включи двигателите. Те заработиха гладко и той ги вдигна на три хиляди оборота, после премина на празен ход и изчака стрелката на термометъра да достигне зелената ивица. Даде знак с ръка на екипажа на предната палуба, веригата задрънча и котвата бе вдигната на борда и закрепена сигурно на мястото си. Боцманът Маркъс вдигна палци и Рони превключи на задна и завъртя катера с нос към устието на залива. След това двигателите изреваха, катерът излезе в открито море и се насочи към далечния бряг. През бинокъла Хектор видя блестящата следа на двигателите „Ролс-Ройс“, насочваща се право към тях.

— Ето го и Рони! — каза той на Хейзъл веднага щом се увери, че е той.

— Вторият път е на късмет — отвърна тя и той кимна.

— И още как — съгласи се.

Една старата поговорка обаче го изпълваше с безпокойство. „Първият опит е най-лош, вторият — криво-ляво, третият — е най-добър“. Пропъди мисълта и извика на Тарик всички да се качват в камиона. Те изпълниха на бегом заповедта и Хектор се качи зад волана и запали двигателя. Хвърли последен поглед към морето, за да се увери, че всичко минава гладко, и гледката смрази кръвта му. Хейзъл забеляза промяната в изражението му.

— Какво има, Хектор? — тревожно попита тя.

— Изкушавахме съдбата, а тя ни послуша — тихо каза той, за да не го чуе Кайла. Посочи с брадичка към морето. Хейзъл забеляза веднага.

— Света майко Божия! — прошепна тя и сграбчи ръката му за утеха.

Съдовете, което бяха взели за малки рибарски лодки, се оказаха съвсем друго нещо. Морската повърхност, която минути по-рано се тревожеше единствено от сутрешния бриз, сега вреше като казан със супа. Сребристите следи на множество бързоходни малки лодки се пресичаха една друга от всяка посока, подобно на спиците на огромно колело, събиращи се в центъра. А центърът на цялата тази суматоха беше не друго, а торпедният катер на Рони Уелс, който се движеше по-бавно, но оставяше далеч по-широка следа. Хектор изключи двигателя на камиона и грабна сателитния телефон. Рони отговори след първото позвъняване.

— Хектор?

— Рони! Прекрати! Прекрати! — завика му Хектор. — Отвсякъде към теб се насочват пиратски лодки. Това е засада. Утман те е насадил, естествено. Разкарай се оттам. Чуваш ли ме?

— Разбрано! Приготви се за прочутото ми изчезване.

— Остави връзката отворена — нареди Хектор.