Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Можем да тръгваме — тихо каза Хектор на Тарик. Двамата станаха и се смесиха с публиката, която напускаше площада. Хектор погледна назад само веднъж, за да види дали Хейзъл и другите две жени ги следват. Тарик ги поведе през пазара, където търговците отново излагаха стоките си на прашната земя. След раздаването на правосъдие градчето се връщаше към нормалния си живот, сякаш не се беше случило нищо необичайно. В другия край на пазара имаше открит район, служещ като спирка за автобуси и камиони, както и като кервансарай за пътуващите. Хората се бяха разположили на открито около десетките пушещи огньове и изкопаните в центъра кладенци.

Тарик купи наръч дърва от един продавач и овча глава и кървави бутове от друг. Далия се нареди на опашка с други жени да извади вода от кладенеца. Щом запалиха огъня, всички се събраха в кръг около него и загледаха как се пече месото. Тъй като това не беше публично, а семейно събиране, Хейзъл и Кайла можеха да седнат по-наблизо до Хектор, без да свалят бурките си. Бяха умълчани от зловещото представление, на което бяха принудени да присъстват. Хейзъл заговори първа:

— Казах на Кайла да не гледа. Слава Богу, че някои от другите жени също припаднаха, така че не привлече нежелано внимание към себе си. Иска ми се да не бях гледала. Никога няма да забравя този ден. Това не са човешки същества. Дори в най-ужасните си кошмари не бих могла да си представя нещата, които извършиха с Кайла и с онези клетници днес. Мислех си, че ислямът е религия на мира и съчувствието, на любовта и прошката. А не такава чудовищна оргия на фанатизъм и бруталност като тази, която видяхме днес.

— Средновековното християнство е било не по-малко дивашко и варварско — посочи Хектор. — Достатъчно е само да си спомниш за Испанската инквизиция и кръстоносните походи или за десетките други войни и гонения, провеждани в името на Исус Христос.

— Но вече не е така — запротестира Хейзъл.

— Някои християнски секти си остават доста груби в мисленето, но ти си права. Съвременното християнство като цяло се е развило в нещо далеч по-меко и хуманно, по-близко до юдаизма, будизма и шинтоизма. По същия начин повечето мислещи мюсюлмани са приели и смекчили философията си. И сега твърдят, че християнството и ислямът са чудесни и благородни религии.

— Тогава как могат да се вършат подобни извращения като днешните?

Хектор видя, че тя примигва, за да махне сълзите от очите си.

— Ако шепа католически свещеници използват властта си да прелюбодействат с деца, това прави ли християнството зло? — попита я той. — Ако неколцина слепи фанатизирани малоумници като моллата, който ръководеше днешната касапница, си останат в плен на бруталната философия и ученията на шести век, това прави ли исляма зло? Разбира се, че не.

— Не, трябва да се съглася с теб. Но тези неколцина екстремисти са способни да повлияят на невежите маси и да създадат такъв климат на омраза и бруталност, че ужасите, които видяхме днес и на които е била подложена Кайла, да станат нещо обичайно.

Гласът на Хейзъл трепереше и Хектор я прекъсна:

— Скъпа, не всички мюсюлмани са терористи.

— Известно ми е. Но въпреки това ще се противопоставям на този шериат с цялата си сила и до последната си капка кръв.

— Както и аз и всички образовани мъже и жени от всяка раса и религия, включително исляма. Но нали разбираш, любов моя, че може би се налага да преразгледаш част от възгледите и доктрината, които изложи на първата ни среща?

— Имаш предвид онази част, в която те нарекох кръвожаден расист ли? — попита тя и по тона й личеше, че се усмихва през сълзи зад покривалото си, може би за първи път от влизането им в градчето.

— Това върши работа като за начало — усмихна й се в отговор той.

— Много закъсня, Крос. Онова мнение беше преразгледано преди доста време.

В този момент Тарик се върна и приклекна до Хектор.

— Човекът, за когото говорехме, докара автобуса и оръжията да ги видиш.

Автобусътбеше паркиран сред дузина други в края на откритото пространство. Беше як ТАТА, произведен в Индия преди много години. От пръв поглед му личеше, че е имал тежък живот. Почти по нищо не се различаваше от останалите автобуси около него, само дето не беше натъпкан с товари и пътници. Тарик представи Хектор на собственика. След като приключиха със сложните ритуални благопожелания, Крос обиколи машината. Три от прозорците бяха напукани, един липсваше напълно. Хектор коленичи и погледна под двигателя. Отдолу капеше черно масло, но не в големи количества. Капакът на двигателя се държеше на място благодарение на тел. Хектор го отвори и провери маслото. Беше почти догоре, както и водата в радиатора — явно бяха сменени специално за случая. Седна зад волана и пусна смукача. После завъртя ключа на стартера и зачака панелът да светне, след което отново завъртя ключа. Двигателят зави мудно, но не запали. Собственикът го беше последвал вътре.