Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Не мисля, че щях да изтърпя още дълго тази воня — каза Кайла, свали качулката на бурката си и подаде глава през счупения прозорец. Вдиша дълбоко и разроши потната си коса, за да изсъхне на вятъра.

— Наричаме я L'Eau d'Afrique — съчувствено обясни Хектор. — Ако решиш да я бутилираш и да я продаваш като одеколон на улица „Сен Оноре“ в Париж, едва ли ще направиш състояние.

Кайла сбърчи нос при мисълта за подобна перспектива.

— Мисля, че интересуващото ни дере е точно пред нас — каза Тарик и посочи през прашното предно стъкло.

— Всички нащрек! — тревожно извика Хектор. — Наближаваме още два камиона на милицията. Кайла, прибери главата си и я покрий.

Кайла се подчини моментално, Хейзъл я прегърна и двете се свиха на мястото си. Мъжете вдигнаха шаловете да покрият долните половини на лицата си. Тарик продължаваше да кара спокойно.

Около двата паркирали камиона имаше две групи джихадисти, които спряха да бърборят и насочиха вниманието си към приближаващия автобус. Един от тях излезе на пътя и свали автомата от рамото си. Вдигна ръка и Тарик послушно натисна спирачките. Мъжът заобиколи и спря под прозореца на шофьора.

— Накъде си тръгнал?

— Към Бербера.

— Защо си с толкова малко пътници?

— Имахме повреда в Ласканоод. Повечето не искаха да чакат и ни оставиха — обясни Тарик и мъжът изсумтя.

— Жадни сме — каза той. Тарик бръкна под седалката и извади бутилка арак, която бе купил в Ласканоод специално за подобни случаи. Мъжът извади тапата със зъби и помириса огненото съдържание, после се отдръпна и им махна да продължават. Всички се отпуснаха, а Кайла свали качулката на бурката си и отново показа глава през прозореца.

Автобусът се спусна по отсамния бряг на дерето, пребори се с мъка с пясъка в сухото речно корито и с неохота се изкачи от другата страна. Най-неочаквано се натъкнаха на друго превозно средство, паркирано горе — този път светлосива „Тойота Хайлюкс“. Имаше човек зад волана и други двама, изправени в каросерията на джипа. Гледаха през бинокли към планините и етиопската граница на запад. Един от мъжете свали бинокъла си и се загледа в автобуса.

— Мамка му! — изсъска Хектор. — Това е Утман Уадах. Покрийте си лицата — предупреди той хората си.

Погледна назад към жените. Утман никога не бе виждал Далия или Кайла. Кайла беше прибрала главата си веднага щом видя джипа, но косата и лицето й не бяха покрити. Тя бързо придърпа гънка на робата върху главата си и се извърна да скрие светлата си кожа. Хейзъл не беше махнала бурката си. Единствените, които Утман би могъл да разпознае, бяха Хектор или някои от бившите му другарите по оръжие. Когато автобусът се изравни с тойотата, вторият мъж отзад също свали бинокъла си и го пусна да виси на гърдите. Постави ръце на кръста и се загледа в лицата през прозорците на автобуса. Беше по-млад от Утман и поразително красив. Чертите му бяха като изваяни от полиран абанос. Погледна право в лицето на Хектор. Хектор изведнъж го разпозна като главния герой от видеото с насилването на Кайла. Преди да успее да предупреди останалите, той видя как погледът на мъжа се премества към задната част на автобуса. Надменното му изражение моментално се промени, стана хищно и свирепо. Кайла не беше издържала на изкушението да надзърне за миг. Тя погледна право в очите на Адам.

— Това е тя! Невярната свинска курва! — изкрещя Адам на арабски. В същото време Кайла изпищя от ужас.

— Това е Адам!

Тя се хвърли на пода на автобуса и скри лице в дланите си. Трепереше, сякаш имаше тежък пристъп на малария. Хектор тупна Тарик по гърба.

— Карай! Карай като луд. Разкриха ни.

Тарик превключи скоростите и натисна педала до дупка. Хектор изтича към задния прозорец и разби стъклото с приклада на автомата.

— Погрижи се за Кайла — каза той на Хейзъл, без да поглежда към нея. — Накарай я да стои долу. Ще има малко игра на войници.

Хектор се взираше през задния прозорец. Видя, че Утман е останал в каросерията на тойотата, а Адам се е качил в кабината. Джипът Излезе на пътя и се впусна с рев след тях. С летящия си старт автобусът имаше преднина около сто метра пред тойотата, но Хектор знаеше, че по-малката кола е много по-бърза от тях. Адам се подаде навън през прозореца и насочи автомата си към тях. Разстоянието все още бе твърде голямо. Първият му залп беше толкова неточен, че Хектор не успя да определи къде попаднаха куршумите. Много по-опитният Утман не бързаше да открива огън. Дори от това разстояние с Хектор се наблюдаваха преценяващо. Познаваха се великолепно. И двамата бяха наясно, че другият няма очевидни слабости. И двамата бяха бързи и смъртоносни. С дясната си ръка Утман се държеше за една скоба на покрива на тойотата, хванал с лекота автомата си в лявата, но Хектор знаеше, че той борави еднакво добре с двете ръце и че може да стреля бързо и от двете рамена. Видя, че Утман все още носи своята произведена специално по поръчка на Банок „Берета“, най-доброто оръжие за пехотинци, създавано някога. Самият Хектор имаше древен и изтормозен АК-47, с който досега не беше стрелял. Утман имаше широкоъгълен оптичен мерник и от стабилна платформа можеше да улучи мишена с диаметър един сантиметър от двеста метра разстояние. Определено беше един от най-добрите стрелци, които Хектор бе срещал някога.