Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Не искаме да бъдем нито първи, нито последни — каза той на Хектор. — Именно те се радват на най-голямо внимание.

Около километър и половина извън града попаднаха на първия пост, на който имаше десет мъже. Конвоят спря, а шофьорът и пътниците на първия автобус бяха принудени под дулата на автоматите да слязат и да разтоварят багажа си на пътя. Хектор отиде напред и клекна до седалката на Тарик да гледа претърсването. Мина почти половин час, преди да пуснат първата кола. Втората им отне половината време. Някои от мъжете бяха принудени да слязат, а един беше пребит до безсъзнание с приклад без видима причина и хвърлен в каросерията на паркирания край пътя камион. На петия автобус милицията съвсем явно беше изгубила интерес към работата си. Трима мъже се качиха в автобуса, а останалите го наобиколиха, като надничаха към уплашените пътници през прозорците.

— Онзи е главният — кимна Хектор към висок мъж с огромна брада, който слизаше от автобуса и пъхаше нещо в кесията на колана си, преди да махне на шофьора да потегля. — Колко според теб?

— Десет долара? — предположи Тарик.

— Би трябвало да е достатъчно. Пробвай го.

Тарик кимна и Хектор се върна на мястото си на пода зад бариерата от багаж. Накрая бяха извикани напред от джихадистите, които майсторски размахваха оръжия и крещяха страховито. Шефът на претърсващите отново се качи пръв и се наведе над Тарик. От мястото си Хектор надуши миризмата на арак [13] Арабска анасонлийка — Б. пр. . Предаването на десетачката мина като представление на фокусници, след което мъжът се изправи и тръгна по пътеката към Хектор. Насочи автомата си в лицето му.

— Кой си ти и накъде пътуваш? — попита той.

— Казвам се Сюлейман Багдади. Отивам в Бербера да хвана ферибота до Джеда, за да се поклоня в Мека.

— Говориш като саудитска свиня.

Мъжът го обиди великодушно и без зла умисъл, след което погледна зад него към дебелата госпожа на задната седалка. Поклати глава и й се изсмя без причина, после се върна по пътеката и скочи на пътя. Извика на Тарик, който подкара веднага. Спряха ги още два пъти, преди да изминат двайсет и петте километра до някакви пръснати колиби. Покрай пътя под опърпан навес бяха наклякали няколко старици и продаваха фъстъци, грудки и банани. Тарик спря и повечето пътници слязоха да пазаруват. Самият Тарик купи поднос печени фъстъци и даде бакшиш от един долар, което моментално спечели благоволението на продавачката. Двамата поговориха оживено няколко минути, след което Тарик се върна на мястото си и Хектор отново излезе напред и приклекна до него. Тарик му предложи фъстъци и Хектор си взе шепа.

— Е? Какво откри? — попита той, докато дъвчеше.

— Старият път към планините е малко по-нататък, отвъд първото сухо дере, което трябва да пресечем. Жената каза, че малцина знаят за съществуването на пътя, само старците като нея. Никой вече не го използвал. Дори не знаеше дали още е проходим.

— А знае ли дали има блокади нататък?

— Според нея едва ли.

Хектор се замисли за момент и взе решение.

— Добре, Тарик. Тук ще се наложи да се сбогуваме с пътниците. Знаеш какво да им кажеш.

Тарик слезе от автобуса и каза на всички пътници да направят същото, след което им съобщи лошата новина.

— Има теч на гориво в двигателя и голяма опасност от пожар, който да ви убие или най-малкото да унищожи вещите ви. Не можем да продължим безопасно по-нататък.

Пътниците нададоха тревожни и гневни викове, после гласът на дебелата госпожа с рибата се извиси над глъчката.

— Ами парите, с които платихме? — остро попита тя.

— Ще ви върна всички пари плюс десет долара отгоре, за да си платите за място на някой друг автобус.

Възмутените викове незабавно утихнаха и хората забъбриха доволно помежду си, докато дебеланата отново взе думата:

— Лесно се дават обещания. Покажи ни парите или няма да е нужно да се тревожиш за горивото. Сами ще подпалим автобуса.

Жената дръпна никаба, покриващ лицето й, за да направи заплахата още по-убедителна.

— Ти първа ще си получиш парите, стара майко — увери я Тарик и отброи сумата в месестата й лапа. Целият огън в нея моментално угасна. Жената загука като доволно бебе, докопало се до гръдта на майка си. Останалите се стълпиха около него и веднага щом получеха парите си, разтоварваха багажа си в прахта. След това всички радостно махаха на много по-лекия автобус, когато потегли. Останалите в него пътници също бяха в празнично настроение.