Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Тарик! Закарай ни колкото можеш по-близо до камъните — извика той, след което се обърна към трите жени и заговори бързо, като същевременно превеждаше на Далия. — А сега ме слушайте. Хейзъл! Ти и Далия излизате първи и вземате Кайла между вас. Виждате ли ниското място отляво между онези две канари? Трябва да минете през него. Не е много далеч. Не спирайте, докато не стигнете горната част. Останалите ще ви следваме. Всеки мъж да носи оръжието си. Аз ще взема сандъка с боеприпасите.

Сандъкът тежеше близо четирийсет и пет килограма и Хектор беше единственият, който имаше силата да се справи с лекота с него.

Тарик наби спирачки и спря автобуса успоредно на преградата, всички се изсипаха навън и се втурнаха към камъните. Ревът на преследващите ги камиони се усилваше от високите стени, караше горещия въздух да вибрира и с всяка секунда приближаваше все повече и повече. Засилващият се шум ги пришпори да ускорят крачка. Кайла падна точно пред цепнатината между двете големи скали, поваляйки със себе си Хейзъл и Далия. Хектор пусна сандъка с патроните, изправи Хейзъл на крака и преметна дъщеря й през рамо. Изтича с нея и я прехвърли от другата страна на каменната бариера. Хейзъл и Далия я последваха. Без да спре нито за миг, той се плъзна обратно по склона към изоставените амуниции.

— Не, не! — изпищя Хейзъл след него. — Остави ги. Връщай се.

Хектор не й обърна внимание и взе сандъка. Вече беше единственият, останал от тази страна на стената. Вдигна сандъка на рамо и отново тръгна нагоре. Ревът на камионите отекваше още по-силно в стените на прохода. Хектор чу виковете зад себе си, последвани от автоматичен пукот. Един куршум се заби в дървения сандък на рамото му. Ударът го извади от равновесие и той се прекатури през върха на стената в обятията на Хейзъл.

— Господи, помислих си, че ще те изгубя — изхлипа тя.

— Съжалявам — прегърна я бързо. — Няма да се отървеш така лесно от мен.

Обърна се да ръководи отбраната. Камионът на Утман наби спирачки толкова рязко, че поднесе долу в прохода. Вторият камион го блъсна отзад. Джихадистите се изсипваха от двете коли и тичаха напред, стреляйки по Хектор и хората му. Утман обаче още не си беше възвърнал контрола. Хектор, Тарик и двамата оцелели агенти от „Кросбоу“ се проснаха по корем на стената и откриха огън по тях. Противниците започнаха да падат по склона. Атаката им бе осуетена и те започнаха да отстъпват безредно. Неколцина останаха да лежат в прохода. От това разстояние дори раздрънканите калашници бяха доста ефективни.

Някои от оцелелите се скриха зад двата камиона. Останалите побягнаха назад към завоя. Шофьорите забързано разделиха колите и обърнаха, за да побягнат назад, а куршумите от калашниците се забиваха в ламарините им. Когато камионите изчезнаха, Хектор преброи телата на шестима души на пътя. Две от тях още мърдаха. Единият викаше другарите си на помощ, а другият пълзеше към завоя на лакти, явно с парализирани крака. Мъжете на стената откриха с удоволствие огън по тях. Преди Хектор да успее да ги спре, двамата ранени джихадисти се простиха с живота.

„Не е точно крикет, но пък по тези краища никой не е чувал за тази игра“. Не изпитваше никакво съжаление към убитите. Знаеше, че самият той едва ли щеше да срещне повече милост и съчувствие, ако ролите им бяха сменени — нещо, което можеше и да се случи в близкото бъдеще.

— Тарик, един от хората да събере празните пълнители и да ги даде на жените да ги заредят. Утман ще се върне всеки момент, бъди сигурен.

През следващия час Утман направи още два опита да атакува бариерата. И двата пъти плати скъпо — на пътя пред позицията на Хектор вече се търкаляха четиринайсет трупа.

— Адам е повикал подкрепления. Сега там долу сигурно има двеста души — каза Хектор на Хейзъл. — Колко боеприпаси са ни останали?

— Около триста патрона в сандъка, който донесе. Изразходвате ги доста бързо.

След кратка пауза тя попита:

— Защо непрекъснато гледаш нагоре към скалите?

— Опитвам се да преценя какъв ще бъде следващият ход на Утман, след като вече разполага с повече хора.

— И какво ще направи?

— Ще изпрати трийсет или четирийсет души горе, за да стрелят по нас. След като заемат позиции, ще ни притиснат и тогава Утман ще предприеме нова фронтална атака срещу бариерата. Този път няма да можем да ги отблъснем.

— И какво ще правим в такъв случай? — попита тя.

Ще се изтеглим под скалния навес, така че онези над нас да не могат да ни виждат — обясни той. — После ще направим нещо като каменна барикада, която да ни пази от фронталния огън.