Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Пади О’Куин и неговата банда ще изсвирят прочутото си парче специално за нас! — разсмя се Хектор и прегърна двете жени.

Картечниците откриха унищожителен огън и изпълниха прохода с грохот. Трасиращите куршуми на Пади разкъсаха върха на преградата и изпълниха въздуха с прах. Бягащите араби, мъчещи се да се спасят от другата страна, изчезнаха в огнената буря, разкъсани, преди да намерят прикритие. Дейв пък помете върховете на скалите. Човешки тела заваляха в прохода като презрели плодове, падащи от клоните на дърветата под напора на вятъра. Само за няколко секунди всички видими цели бяха поразени и картечниците замлъкнаха. Пади се огледа, забеляза сгушените зад парапета под навеса фигури и им махна весело.

— Добро ти утро, Хектор! Каква приятна изненада, че те виждам в добра форма. Мога ли да те хвърля до дома?

— Направо съм омагьосан — извика му в отговор Хектор. — Чак сега си давам сметка, че изобщо не съм оценил по достойнство слънчевата ти усмивка.

Той внимателно повдигна Тарик.

— Как си, братко? — попита го той, докато го носеше към първия камион.

— Ще бъда с теб още много години. Двамата трябва да убием онзи син на Шейтан, Утман Уадах — отвърна Тарик.

Гласът му беше слаб, но поне в устата му нямаше кръв. Хектор знаеше, че ще се оправи. Положи Тарик на задната седалка и жените се настаниха до него.

— Грижете се добре за него — каза той на Хейзъл. Беше повече молба, отколкото заповед.

— Не се безпокой, Хектор — отвърна Хейзъл. — Двете с Далия няма да позволим да му се случи нищо лошо.

— Къде са останалите? — с приповдигнат тон попита О’Куин, докато Хектор се качваше при него.

— Каквото виждаш, това получаваш, Пади — тъжно отвърна Хектор. — Вече няма никакви други.

Усмивката изчезна от лицето на Пади и поредната весела забележка замря, преди да е стигнала до устните му.

— Бог да спаси душите им — сериозно рече той.

— Амин.

— Но виждам, че си успял да спасиш момичето.

— Не е спасена, докато не я отведем у дома. Да вървим, Пади!

Поехаобратно през прохода към етиопската граница. Скоро стана ясно, че Утман не е в състояние да прекара колите си през или около нападалите камъни — никой не се опита да ги преследва. Спряха веднъж, за да може лекарят на „Банок Ойл“, когото Пади бе взел със себе си, да се погрижи за Тарик. Той му постави система, би му антибиотици и обезболяващи и превърза раната, след което продължиха нататък. Напредваха добре, макар на места пътят да бе напълно заличен. Хората на Пади го бяха ремонтирали набързо тук-там на идване. Стигнаха подножието на планините и продължиха през плетеницата долини и планински проходи, през които минаваше старият път. Движеха се на запад през остатъка от деня, като постепенно се изкачваха нагоре. Наоколо нямаше никакви селища и рискуваха да включат фаровете и да продължат, след като се стъмни. Пади се ориентираше по джипиеса на камиона. Четири часа след мръкване той обяви, че вече са в Етиопия. Не видяха обаче никакъв знак, който да отбелязва границата. Спряха конвоя за момент, за да отпразнуват събитието с чаша горещ чай. Докато водата завираше, Хектор включи сателитния телефон. На тази височина връзката беше кристална и чуваше намиращата се в Сиди ел Рациг Нела Восло така, сякаш беше седнала до него.

— Ще пристигнем в Жига-Жига преди зазоряване. Ела да ни вземеш, скъпа.

— С Бърни ще бъдем там, нямаш грижа! — отвърна Нела.

Продължиха да пътуват през нощта. Хектор стоеше до Пади на откритата платформа; и двамата бяха нащрек и не мигнаха, но тъмните планини, които пресичаха, бяха пусти. Два часа преди зазоряване стигнаха Жига-Жига, без да срещнат нито едно живо същество по пътя си.

Установиха се на защитен лагер в края на пистата и жените приготвиха закуска. В хладилника на камиона Пади имаше две дузини пресни яйца, шарен бекон и четири самуна стар хляб. Препекоха си филийки на въглените и ги намазаха с новозеландско масло, докато бяха горещи. С помощта на Далия дори Тарик успя да се надигне и макар да бе ревностен мюсюлманин, излапа парче бекон. Още пиеха черен чай, когато чуха звука на приближаващия „Херкулес“. Пади нареди по един камион да спре в двата края на пистата и да запали фарове. Нела спусна гладко гигантската машина и веднага щом свали рампата, Пади вкара трите камиона в товарния отсек и ги закрепи стабилно. Самолетът се издигна във въздуха двайсет минути след кацането.

Докторът смени превръзката на Тарик и даде мнението си: