Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Трите жени застанаха на пост горе на бариерата, докато Хектор и останалите издигнаха преграда под скалния навес. Работеха бързо и трупаха усилено камъните един върху друг. Когато приключиха, всички се върнаха на позициите си до жените в очакване на следващата атака.

Хейзъл наблюдава мълчаливо приготовленията им известно време.

— Това няма да свърши работа, нали? — тихо попита тя, за да не я чуе Кайла.

— Не — призна Хектор. — Поне не за дълго.

— Какво ще правим след това?

— Бива ли те в молитвите? Защото аз нямам абсолютно никакъв опит.

— Можеш да се опиташ отново да се свържеш с Пади О’Куин — предложи тя.

— Това няма да ни навреди. Поне ще има с какво да си запълня времето — съгласи се той и включи сателитния телефон. — Междувременно искам ти и останалите жени да се скриете зад парапета, преди да са открили огън отгоре.

Гледаше ги как се отдалечават, докато вървеше напред-назад по преградата и се опитваше да улови сигнал. Накрая се отказа.

— Все едно сме в дъно на кладенец — промърмори той. Слезе при жените зад преградата и седна до Хейзъл.

— Затишието преди буря — тихо й каза той.

— Да не го пропиляваме. Прегърни ме.

— Така е добре — каза той.

— Да, определено. Но знаеш ли, ще бъде ужасна загуба, ако всичко приключи тук, по този начин. Имах толкова много чудесни планове…

— Аз също.

— Ако решиш да ме целунеш сега, ще срещнеш много малко съпротива — призна тя.

— Кайла ни гледа.

Двамата се усмихнаха на момичето и то им отвърна неуверено.

— Нещо против да целуна майка ви, госпожице Банок? — попита Хектор и този път Кайла поклати глава и се изкиска.

— Вие двамата сте адски палави! — загледа ги тя с интерес. Целувката се проточи, но накрая беше прекъсната от гласове, отекващи от скалите над тях. И тримата погледнаха нагоре.

— Не си отивай — прошепна Хектор на Хейзъл. — Ще се върна да продължим оттам, откъдето спряхме.

Стана и посегна към автомата си. Видя, че Тарик и останалите вече гледат нагоре в очакване на първия неприятел. Хейзъл и Кайла клекнаха в краката му зад преградата и се загледаха с трепет към скалите. Хейзъл беше опряла автомата си върху парапета, готова за стрелба, а Кайла държеше пистолета в скута си, стиснала дръжката с две ръце. Далия клечеше зад тях.

— Можеш ли да стреляш, Далия? — попита Хектор.

Тя поклати глава и сведе поглед.

— Тогава се грижи за Кайла — каза й той и тя кимна и се усмихна, но пак без да го поглежда.

Хектор ги остави и се върна при хората си, като клекна до Тарик. Вече чуваха и гласовете на мъжете зад завоя под тях. Отвесните скали отразяваха звука и Хектор разпозна гласа на Утман Уадах, който се мъчеше да повдигне бойния дух.

Хектор знаеше, че онези горе ще се покажат първи, и затова насочи вниманието си натам. Видя леко помръдване на синия фон на небето и зачака. Движението се повтори и той вдигна автомата и се прицели. Главата на мъжа се показа над ръба на скалата и Хектор стреля три пъти. Отгоре се разлетяха парчета камък и главата бързо се скри. Хектор си помисли, че е пропуснал. Изчака няколко секунди, готов за следващата мишена, после най-неочаквано един автомат се плъзна през ръба и падна в прохода. Оръжието изтрака върху камъните недалеч от Хектор. Секунди по-късно безжизнено тяло се претърколи през същото място. Полетя надолу с плющяща като знаме бяла роба и тупна върху автомата. Мъртвецът лежеше по гръб и се взираше в небето с единственото си око и с изненадана физиономия. Другото му око беше отнесено от куршума на Хектор.

Хектор отиде до тялото и го обърна, за да освободи автомата. Взе оръжието и го претегли в ръка с удоволствие. Беше „Берета“ SC 70/90. За момент се зачуди откъде се е озовала у противника, но после си спомни хората от „Кросбоу“, които Утман беше убил в оазиса. Несъмнено това беше едно от техните оръжия. Едноокият труп имаше патрондаш през кръста. Хектор го свали, погледна джобовете и намери пет пълнителя с по трийсет патрона. Преметна патрондаша през рамо.

Бързо провери дали оптичният мерник не се е повредил при падането. Преди да успее да реши какво е състоянието му, отново забеляза движение горе. Вдигна инстинктивно автомата и главата на противника се появи точно на мерника. Стреля. Куршумът улучи директно там, където се беше прицелил. Джихадистът се прекатури през ръба и падна в краката на Хектор.

Удоволствието, че разполага с истински автомат, не продължи дълго. Почти в същия миг десетки глави с тюрбани се показаха през ръба и куршумите заплющяха като тропически дъжд по камъните около тях. Бойните викове на враговете отекваха в скалите. Надаваха ги онези от щурмовата група, която Утман Уадах събираше долу в прохода.