Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Извадил е късмет. Куршумът явно е пропуснал всички важни органи. Той е здрав, в добра форма и ще бъде на крака за нула време.

Далия плака безпомощно, докато Хектор й превеждаше заключението на лекаря на арабски. След това Хейзъл помоли доктора да обърне внимание на Кайла. Той я отведе в малката стаичка зад пилотската кабина и я прегледа внимателно.

— Физически се справя доста добре — обяви той. — Антибиотиците, които й е дал господин Крос, са се погрижили за отравянето на кръвта. Но след като се върнем в цивилизацията, трябва незабавно да й се направят изследвания за евентуални инфекции. Разбира се, още е слаба, но след тежки изпитания като онези, през които е преминала, подобно нещо следва да се очаква. Психичното й състояние изглежда много по-тежко. Разбира се, не съм специалист в тази област, но въпреки това ви съветвам при първа възможност да я заведете при най-добрите специалисти.

— Смятам да направя точно това — съгласи се Хейзъл. — Самолетът ми би трябвало да ме чака в Сиди ел Рациг. А сега ще се погрижа да поспи малко.

Обърна се към Хектор.

— Същото се отнася и за теб! Три дни подред не си мигнал.

— Стига си фучала! — запротестира той, докато тя го увиваше в спалния чувал, който бе открила в шкафа над койката.

— Фученето е едно от нещата, в които съм най-добра. Дотук беше с даването на заповеди, Хектор Крос. Оттук нататък с твоите камъни по твоята глава. Да не чувам повече възражения! Заспивай! — нареди тя и изключи осветлението.

Хектор и Кайла спяха като заклани, когато Нела приземи самолета в Сиди ел Рациг.

Отмомента на кацането Хектор се оказа изтикан на заден план. Не видя Хейзъл през остатъка от деня. Тя изчезна в директорските кабинети на компанията, където провеждаше срещи с Бърт Симпсън и конферентни разговори с централния офис в Хюстън. Всеки път, когато поглеждаше през прозореца на собствения си кабинет, Хектор ясно си даваше сметка за големия „Гълфстрийм“, който чакаше на летището; целият й багаж вече бе натоварен на борда и пилотите и екипажът бяха готови да излетят всеки момент и да откарат нея и Кайла на другия край на света.

Емоциите, които изпитваше, бяха непознати. През годините в живота му бяха влезли и излезли безброй жени, но тези влизания и излизания бяха режисирани от самия него. Почти не се замисляше за тези жени, след като си отидеха. А сега изпитваше смъртен ужас. Осъзна колко малко всъщност знае за Хейзъл Банок. Отлично си даваше сметка, че тя не е обикновена жена. Знаеше, че може да бъде абсолютно безмилостна; ако не беше така, нямаше да се добере до мястото, на което се намираше сега. Вътре в нея имаше безброй пластове и скрити дълбини, за които можеше единствено да предполага. До този момент Хектор бе напълно сляп за евентуални несъвършенства в тези дълбини. Изведнъж осъзна, че е по-уязвим, отколкото е бил някога досега. Чувстваше се гол и беззащитен. За първи път не контролираше напълно една връзка. Висеше на конеца, който Хейзъл Банок държеше в ръката си и който можеше да пререже така небрежно, както той бе рязал конците на другите жени. Ролите бяха сменени и усещането никак не му харесваше.

„Ето, значи, какво било наистина да си влюбен — мрачно си помисли той. — Струва ми се, че качествата на забавлението са преувеличени“. Хейзъл не се появи да обядва в столовата на компанията. Затова Хектор отиде в стаята на Кайла и я покани да му прави компания. Тя опита да откаже, но той настоя.

— Нямам намерение да ти позволявам да се заключиш в тази дупка и да се тормозиш.

Седнаха на една маса с Пади О’Куин, Дейв Имбис и младия доктор на компанията. Тримата по-млади мъже не бяха виждали хубаво момиче от месеци и се надпреварваха кой ще я впечатли повече.

Хектор се ужасяваше от мисълта да прекара остатъка от деня в кабинета си в очакване да бъде извикан от Хейзъл или на някакъв друг знак, че си е спомнила за съществуването му. Остави съобщение на секретарката на Бърт Симпсън, което да бъде предадено на Хейзъл, когато е свободна. Смени кубинките с по-леки обувки, излезе в пустинята и започна да тича. Четири и половина часа по-късно се върна в централата, плувнал в пот. Беше пробягал еквивалента на стандартен маратон, но не бе успял да изостави демоните си сред пясъците. Секретарката го гледаше от прозореца на кабинета си и побърза да го посрещне на входа.

— Госпожа Банок пита за вас. Би желала да ви види в кабинета на господин Симпсън при първа възможност, господин Крос.