Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Заслужаваш да бъдеш награден със сто девици! — с усмивка му каза Хектор.

— И една ми е достатъчна, стига да я бива — отвърна на усмивката му Тарик.

Хектор го остави да клечи в сянката на помпената станция и да си свива поредната цигара.

Когато влезе в ситуационната стая, Дейв се обърна към него.

— Това са сателитните снимки на района от „Гугъл Ърт“, шефе — потупа той пръснатите на масата листове. — Село Амеера е отбелязано, но не мога да намеря нищо за Оазиса на чудото.

— Я да видим.

Хектор изучи снимката с висока резолюция и заби пръст в нея.

— Ето го! — възкликна той.

— Мо'джиза. Чудото. Дай ми координатите, Дейв.

Докато Дейв работеше с компютъра, Хектор продължи да разглежда картата. Вече знаеше къде и какво да търси и незабавно различи клисурата. Взе лупата на Дейв и я разгледа внимателно. Информацията на Тарик като че ли се потвърждаваше — дълбоката уади не се пресичаше от никакви шосета или черни пътища.

Изправи се и отиде при Бърни и Нела, които стояха навън до вратата и пушеха.

— Искам тази нощ да пуснете Тарик колкото се може по-близо до село Амеера — тихо им каза той. — Пращам го да направи разузнаване на района. След като го оставите, продължавате направо за Жига-Жига с Пади и групата му, които също ще бъдат на борда. Разтоварвате ги с камионите и се връщате в Сиди ел Рациг.

Погледна през вратата към Хейзъл, която беше излязла след него от ситуационната стая. Знаеше, че нито е разумно, нито мило да я оставя сама в Сиди ел Рациг, за да се чуди как да си запълни времето.

— Двамата с госпожа Банок ще пътуваме с вас до Амеера и Жига-Жига.

Хейзъл кимна в знак на съгласие и Хектор се обърна отново към Бърни.

— Направете разчет на летателното време за всеки етап от пътуването. Трябва да пристигнем в Жига-Жига, докато има достатъчно светлина за кацане. Не искаме да привличаме нежелано внимание, като кръжим прекалено дълго в района. Мислите ли, че ще намерите веднага пистата?

— Ама че тъп въпрос — отвърна Нела. — Били сме там, ако случайно си забравил.

Тя надяна на носа си очила за четене с крещящи оранжеви пластмасови рамки и двамата с Бърни се наведоха над калкулатора. Само няколко минути по-късно Нела вдигна глава.

— Добре, излитаме оттук точно в осем вечерта. Който не се е качил, остава.

Хектори Хейзъл стояха в дъното на кабината и гледаха африканския залез над главите на пилотите. Хейзъл леко се облегна на него. Последните лъчи на слънцето озаряваха хребетите на планините пред тях, превръщайки ги в бронз и току-що изковано злато. В същото време земята директно под тях вече тънеше в мрак и само мъничките точици светлина бележеха местата на пръснатите селца на Пунтленд.

— Толкова е красиво — прошепна Хейзъл, — но не мога да оценя красотата от ужаса на всичко това. Кайла е някъде там долу.

Нощта ги затвори в прегръдката си и звездите заблестяха с цялото си великолепие над тях. Нела се обърна в седалката и свали слушалките от ушите си.

— Започвам спускането. Двайсет минути до зоната на скачане, Хектор. Кажи на твоя човек да си слага раницата и да е готов.

Хектор излезе в товарния отсек. Повечето хора на Пади се бяха наместили в камионите и си бяха намерили удобни места да подремнат, но самият Тарик чакаше при задната рампа. Беше облечен като сомалийски селянин, с торба от козя кожа на кръста и сандали от сурова кожа на краката. Докато му помагаше да си сложи парашута, Хектор бързо му повтори уговорените сигнали за контакт и разпознаване.

— Десет минути до зоната на скачане! — обяви гласът на Нела по високоговорителя.

Хейзъл приближи да стисне ръката на Тарик.

— Не за първи път рискуваш живота си за мен, Тарик. Ще намеря начин да ти се отплатя.

— Не искам отплата, госпожо Банок.

— В такъв случай се моля на Аллах да те благослови и закриля — рече тя и в същия миг гласът на Нела отново прозвуча по високоговорителя:

— Пет минути до зоната на скачане. Спускам задната рампа. Гледайте да сте закрепили ремъците си.

Рампата се спусна бавно и прохладният нощен вятър зафуча около краката им и задърпа дрехите им.

— Виждам светлините на Амеера право напред — обади се Нела. — Една минута до скока.

После започна да отброява секундите:

— Пет, четири, три, две, давай! Давай! Давай!

Тарик се затича и скочи напред с главата през ръба на рампата. Въздушната струя моментално го отнесе в мрака. Нела вдигна рампата и постепенно увеличи мощността на двигателите. Започнаха да се издигат в посока на Жига-Жига.