Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Къде? — попита Хейзъл и се надигна. — Всички ми изглеждат еднакви.

— Последните двама. Мога да ги позная от цял километър по походката.

Даде сигнал с клаксона и запали двигателя. Двамата араби се обърнаха и тръгнаха към джипа. Качиха се на задната седалка.

— Мир вам! — поздрави ги Хектор.

— Мир и на теб — отвърнаха в хор те.

Той измина километър и половина по крайбрежния път и спря. Хейзъл се завъртя в седалката си да погледне към двамата мъже отзад.

— Това чакане направо ме подлудява — изтърси тя. — Трябва да знам! Разбрахте ли къде е дъщеря ми, Утман?

— Да, госпожо Банок. Открихме я. Бях отседнал при брат си Али в Багдад. Той е различен от мен. Вярва, че единственият път пред нас е пътят на джихад. Той е муджахидин и симпатизира на „Ал Кайда“. Знае, че не споделям възгледите му, но сме братя и кръвта ни сближава. Никога не би разкрил действията си пред мен, но след като прекарах последните няколко седмици в дома му, се отпусна и престана да бъде така потаен. Обикновено използва мобилен телефон и никога не говори по работа от дома си. Преди няколко дни погрешно остана с впечатление, че съм излязъл с жена му на гости при приятели; бях на горния етаж, когато Али използва стационарния телефон, за да говори с един от съратниците си от „Ал Кайда“. Подслушах разговора по втората слушалка. Обсъждаха залавянето и затварянето на дъщеря ви и единият от тях спомена, че отвличането е дело на клана на шейх хан Типоо Тип.

— Типоо Тип! Същото име като на стюарда, постъпил на „Делфин“. Но кой е този шейх? — настоятелно попита Хейзъл.

— Военен главатар и водач на един от най-силните кланове в Пунтленд — отвърна Утман.

Хектор докосна рамото му.

— За пореден път доказваш, че си безценен, стари приятелю — каза му той.

— Чакай! Има и още — поклати тъжно глава Утман. — Помниш ли мъжете, които застреля в Багдад преди години?

Хектор кимна.

— Тримата джихадисти, които бяха взривили крайпътната бомба — погледна косо Тарик. — Естествено, че двамата с Тарик ги помним.

— Знаеш ли имената им?

— Не — призна Хектор. — Със сигурност са използвали кодови имена. Дори от Военното разузнаване не биха могли да ги идентифицират. Какво си открил, Утман?

— Убитият от теб мъж се е казвал Саладин Гамел Типоо Тип. Бил е син на шейх хан Типоо Тип и баща на Адам Типоо Тип. Шейхът е обявил кръвна вражда с теб.

Хектор го зяпна безмълвно и Утман продължи:

— На борда на платнохода, който унищожихте с Рони Уелс, е имало шестима души. Били са изпратени от шейх хана да отмъстят за първородния му син. Сред загиналите е бил и Гафур Типоо Тип, пети син на шейха. Така кръвното отмъщение станало за двама. После шейхът изпратил трети син, който да те открие и да отмъсти за братята си…

— На име Анвар! — възкликна Хектор. — Господи! Никога няма да го забравя. С последния си дъх ми се подигра с думите: „Името ми е Анвар. Запомни го, Крос, прасе на голямата свиня. Дългът още не е уреден. Кръвната вражда продължава. Ще дойдат други“.

Утман кимна.

— Точно така, Хектор.

— Къде можем да намерим тази твар шейх Типоо? — попита Хектор.

— Знам за него — изведнъж се намеси Тарик. — Твърдината му е в Пунтленд.

— Пунтленд! Все това име — обади се Хейзъл.

— Това е въстаническа провинция в Сомалия. Пунтленд е родината на Тарик — обясни Хектор и се обърна към него. — Точно това чакахме. Какво можеш да ни кажеш за този разбойник?

— Само онова, което знае всеки в Пунтленд — Типоо Тип има крепост в северозападната част на страната на място, известно като Оазиса на чудото. Намира се южно от главния път в провинцията, недалеч от селцето Амеера.

— Познаваш ли района? — настоятелно попита Хектор, но Тарик поклати глава.

Хектор го познаваше много добре и моментално разбра, че лъже или най-малкото се опитва да шикалкави.

— Добре.

Повече потвърждения не му трябваха.

— Ще трябва да научим колкото се може повече за Типоо Тип и крепостта му. Ще ни трябват карти на района. Трябва да се върна в терминала и да наредя на всички да се захванат за работа.

Когато отново се събраха около дългата маса, Хектор ги изгледа един по един, преди да заговори.

— Е, вече знаем къде отиваме. Като изключим Тарик, някой да е чувал за място в Пунтленд на име Оазиса на чудото или за село Амеера? Това са целите ни.

Всички изглеждаха озадачени. Хектор направи знак на Дейв Имбис.

— Дейв, влез в сайта „Гугъл Ърт“, ако обичаш. Тарик ще посочи целите на картата. Искам копия на сателитните снимки на района. Искам да зная разстоянията по въздух. Искам да зная кое е най-близкото летище в Етиопия и разстоянието по земя от него до целта ни.