Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Всяка сутрин Хектор я вземаше със себе си да посрещнат пътническия самолет от Аш-Алман, столицата на Абу Зара. Взираха се в лицата на всички слизащи, но Утман и Тарик не бяха сред тях. Дори атлетичната издръжливост на Хейзъл си имаше граници, така че не можеха да прекарат повече от седем или осем часа на ден в бягане из дюните и гмуркане сред кораловия рай край брега. За щастие с нея се говореше лесно, след като започна да се доверява на Хектор и свали мъничко защитните си стени. Когато разговаряха за политика, той започна да забелязва десни уклони в иначе левите й разбирания. Тя обаче категорично се обявяваше против смъртното наказание и продължаваше да вярва, че човешкият живот е свещен и неприкосновен.

— Да не искаш да ми кажеш, че нито един гадняр на този свят, независимо какви зверства е извършил, не заслужава да умре? — остро попита Хектор.

— Бог може да решава това, а не ние.

— Често ми се е случвало да гледам през мерника и старецът от небето да ми шепне в ухото: „Свали го, момчето ми!“. А когато Господ заповядва, Хектор Крос изпълнява.

— Ти си абсолютен езичник — едва успя да скрие усмивката си Хейзъл. Хектор откри, че тя е старомодна вярваща, абсолютно убедена във вездесъщия и всесилен Исус Христос.

— Значи си мислиш, че всеки път, когато паднеш на колене, И. X. се настройва на твоята вълна, така ли? — поинтересува се той.

— Само почакай и ще видиш. Крос. Само почакай.

— Личи си, че неотдавна си бъбрила с него — обвини я той и тя се усмихна като сфинкс. Тези и други подобни спорове бяха чудесен начин за убиване на времето. Един ден след вечеря тя забеляза очукана дъска за шах на лавицата зад бара в столовата и го предизвика на двубой. Хектор не беше играл от университетските си дни. Седнаха един срещу друг на масата и той бързо научи, че изобщо не я е грижа за защитата и разчита на мощна атака с царицата. Обединеше ли топовете си, беше почти невъзможно да я задържиш. Той обаче на два пъти успя да я постави в двоен шах с кон. След повече от дузина настървени игри резултатът бе горе-долу равен.

На петия ден след пристигането на Бърни и Нела в Сиди ел Рациг Хектор й каза:

— Госпожо Банок, тази вечер ви извеждам на вечеря, независимо дали искате или не.

— Продължавай в същия дух и току-виж си ме придумал — отвърна тя. — Трябва ли да се обличам специално?

— Изглеждаш ми добре и така.

Той я откара на един плаж на пет километра нагоре по брега. Тя го гледаше как вещо приготвя барбекюто.

— Добре, справяш се като средна ръка бойскаут с огъня, но какво ще готвиш?

— Хайде, трябва да напазаруваме.

До залеза оставаше само час, но те преодоляха няколкостотинте метра до тайния му коралов риф. След три гмуркания той улови триколограмова треска с цвят на ягода и два големи омара. Хейзъл седна на одеялото за пикник със свити под себе си крака и чаша червено бургундско в ръка и го загледа как приготвя храната.

— Вечерята е сервирана — обяви най-сетне Хектор и двамата се храниха с пръсти, като късаха крехкото бяло месо на треската и изсмукваха бронираните клещи. Хвърлиха черупките в огъня и ги загледаха как почерняват и изгарят. После Хейзъл стана.

— Къде отиваш? — лениво попита той.

— Да поплувам — отвърна тя. — Можеш да дойдеш, ако имаш капка мозък в главата си.

Пресегна се назад и разкопча горнището на банския си. После пъхна палци под ластика на долнището и го смъкна, докато не се свлече около глезените. Изрита гащетата високо във въздуха и за момент спря. обърната към него. Хектор затаи дъх от изненада и възхищение. Тя имаше великолепното тяло на жена в разцвета на силите си — стегнати високи гърди, плосък корем, съблазнително заоблени бедра под тънка талия — съвършените очертания на етруска ваза. Беше естествена жена, не като бръснатите модели от кориците на мъжките списания. Изсмя се предизвикателно и палаво в лицето му, обърна се и се затича по плажа, хвърли се под слабите вълни на прибоя и заплува към дълбокото с енергичен кроул. Там спря и продължи да се смее, докато го гледаше как подскача на един крак на пясъка, мъчейки се да се освободи от гащетата си.

— Ще ми паднеш, малка лисичке! — извика предупредително Хектор и се втурна към морето. Хейзъл изпищя от престорен ужас и запляска във водата, мъчейки се да му избяга. Той я хвана и я обърна към себе си, като доближи лицето си до нейното. Тя постави покорно ръце на раменете му, докато устните им не се озоваха на сантиметри едни от други. После изведнъж се надигна с цялата си тежест на раменете му, като го потопи дълбоко под повърхността. Когато Хектор успя да изплува, плюейки вода, тя вече беше на десет метра от него. Той загреба след нея, но точно когато посегна да я хване, Хейзъл рязко вдигна крака във въздуха и се гмурна дълбоко в тъмната вода. Хектор я изгуби и спря, като бавно се въртеше на място и дебнеше къде ще се появи. Тя изплува недалеч от брега и той я подгони, като гребеше яростно и вдигаше фонтани от пръски след себе си. Тя отново се гмурна като корморан след риба. Бавно и лукаво го прилъгваше да се върне обратно на плиткото.