Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Не бъди така груб. Дядо ми по бащина линия е от Гермистон.

— Обзалагам се, че във всяко друго отношение е бил разкошен човек.

Грамадният самолет докосна земята, понесе се с грохот по пистата, зави и спря недалеч от чакащите, четирите му грамадни перки вдигнаха същинска пясъчна буря. Нела изключи двигателите и спусна рампата в задната част на фюзелажа. Двамата с Бърни слязоха от машината. Нела беше яка блондинка с кукленско лице, облечена в камуфлажен комбинезон. Ръкавите му бяха отпорени и разкриваха татуирания летящ ангел на мускулестата й дясна ръка. Тя стърчеше над мъжа си.

— Добре. Хек, какво искаш да направим за половин милион? Като те знам, със сигурност няма да е лесно — каза тя, докато се здрависваха.

— Разбрала си ме напълно погрешно, както обикновено.

— Запознай ни с приятелката си — прониза Нела с поглед Хейзъл, като се мъчеше да скрие донякъде завистта си.

— Имаш малко объркана представа за отношенията ни, любов моя. Това е госпожа Хейзъл Банок, моята шефка, а сега и твоя. Така че малко уважение няма да е излишно. Хайде да идем в терминала да поговорим.

Всички се качиха в двата джипа и потеглиха. Настаниха се на дългата маса в ситуационната стая и Хектор обясни положението на семейство Восло. Когато завърши, в помещението се възцари мълчание. Накрая Нела погледна към Хейзъл.

— Аз също имам дъщеря. Слава Богу, намери си свестен мъж в Австралия. Но мога да си представя как се чувствате.

Пресегна се през масата и положи върху копринената ръка на Хейзъл огромната си длан, загрубяла от моторното масло и мръсотията. Ноктите й бяха неравни и къси.

— Бих ви откарала и безплатно, ако ме помолите, госпожо Банок.

— Благодаря, Нела. Ти си добър човек. Личи ти.

— За Бога, дами. Престанете, че иначе ще се разрева от умиление — прекъсна ги Хектор. — Има само един проблем. Не съм сигурен нито къде отиваме, нито кога. Но няма да бъде далеч и ще е скоро.

— Колко скоро? — попита Бърни Восло. — Не можем да чакаме седмици. Всеки изгубен ден на земята ни струва пари.

— Затваряй си плювалника, Бърни Восло! — скастри го Нела. — Не чу ли, че дадох дума на госпожата?

— Прав е! — обади се Хейзъл. — Разбира се, ще ви платя за престоя. Двайсет хиляди долара за първия ден и десет хиляди отгоре за всеки следващ, прекаран на земята.

— Не е нужно да го правите, госпожо Банок — запротестира слисаната Нела.

— Напротив, нужно е — отвърна Хейзъл. — А сега да чуем господин Крос.

Нужнибяха четири дни, но накрая всички бяха по местата си. Рони Уелс и трима от хората му отплаваха с катера извън Залива и заобиколиха до Рас ел Мандеб. Хвърлиха котва в един запустял залив на саудитския бряг северно от границата с Йемен и срещу Пунтленд. Резервоарите бяха допълнени от тубите, които носеха на палубата. Уелс поддържаше постоянна радиовръзка със Сиди ел Рациг.

Самолетът чакаше в началото на пистата зад малката сграда на летището. В товарния му отсек имаше три камиона „Дженеръл Мотърс“ с висока проходимост, собственост на „Кросбоу“, и малка бензинова цистерна с вместимост 2800 литра, която щеше да бъде теглена от единия от камионите. Камионите бяха натоварени с оборудване и всеки имаше по две тежки картечници „Браунинг“ 50-и калибър, скрити под брезентови покривала. Те можеха да бъдат монтирани за няколко минути на стойките си, а огневата им мощ беше унищожителна.

Хектор беше отрепетирал процедурата по спускането с Бърни и Нела. Щяха да потеглят привечер в деня, в който откриеха целта, и да прелетят над нея. Бърни и Нела бяха участвали в десетки подобни операции. Бяха експерти в спускането на товари с парашут. Отрядът на Хектор щеше да скочи, след което самолетът трябваше да продължи към избраното летище край границата. Там Пади и Дейв щяха да разтоварят камионите и да заемат позиция възможно най-близо до противниковата база, като останат незабелязани. При радиосигнал от Хектор щяха да пресекат границата и да се насочат към предварително определеното място за среща.

Това бяха двата най-нежелателни начина за измъкване. Хектор много разчиташе на Ханс Латеган и големия руски „Ми-26“, който можеше да им осигури бързо и чисто изтегляне. Алените и бели цветове на „Банок Ойл“ вече бяха изчезнали, заменени с кафяви и тъмнозелени маскировъчни петна. Машината щеше да чака на най-близката граница с пълни резервоари.

Хейзъл изпрати отговор на искането за откуп, уверявайки Звяра, че прави всичко по силите си да събере посочената сума, но че това ще отнеме време предвид размерите й. Изразяваше надежда, че ще успее да изпрати парите на посочената сметка в рамките на двайсет дни. Не получи отговор и страхът не я напускаше нито за миг. Не й оставаше друго, освен да чака, а Хейзъл Банок не я биваше в чакането. След като приключеше ежедневния си конферентен разговор с Хюстън и се обадеше на полковник Робъртс в Пентагона, имаше за запълване цели осемнайсет часа.