Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Въпроси? Добре! Няма да ви задържам повече… — млъкна насред изречението, когато телефонът под ризата за сафари на Хейзъл иззвъня.

— О, Господи! — прошепна тя, трескаво разкопча копчетата, бръкна отдолу и извади апарата.

— Оставете ни! — нареди Хектор на хората си. — Излизайте! Веднага!

Те се подчиниха моментално и Пади О’Куин ги изведе и затвори вратата след себе си. Хейзъл вече беше доближила телефона до ухото си и викаше в микрофона.

— Ало! Кой е? Говорете. Моля ви, говорете!

Хектор се пресегна, докосна рамото й и я разтърси леко.

— Хейзъл, това не е обаждане. Получила си текстово съобщение или файл.

Във вълнението си тя не бе забелязала различните позвънявания. Трескаво затърси съобщението и го откри.

— Прав си — изломоти тя. — Файл е. Като че ли някаква снимка или видео. Да, видео е! При това дълго… дванайсет мегабайта.

— Чакай! Не го отваряй! — опита се да я спре Хектор. Имаше усещането, че предстои нещо зло. Искаше да я подготви за това. Тя обаче сякаш изобщо не го чу. Вече беше пуснала видеото направо на малкия екран на устройството.

— Кайла е! — радостно възкликна Хейзъл. — Още е жива. О, слава Богу! Ела да я видиш, Крос!

Той заобиколи бюрото и застана до нея.

— Милото ми дете, изглежда толкова красива дори и в нещастието.

На екрана Кайла вървеше към някакъв мъж, седнал на килим в центъра на кръг от маскирани и въоръжени араби. Лицето на мъжа също беше покрито. Камерата обаче се насочи към него, докато главата и раменете му не изпълниха обектива. Тогава той свали кърпата, скриваща чертите му.

— Кой е този човек, Крос? Познаваш ли го? — развълнувано попита Хейзъл.

— Не, досега не съм го виждал. Но никога няма да го забравя — тихо отвърна Хектор. Адам започна да изнася кратката си реч и двамата заслушаха мълчаливо и се взираха в екрана, сякаш там имаше някакво отровно влечуго.

— … Платете откупа и прекрасната ви дъщеря незабавно ще ви бъде върната — тихо завърши Адам.

— Ще го платя — прошепна Хейзъл. — Ще платя каквото поискат, само да си я върна.

— Съжалявам, госпожо Банок, но той лъже — меко каза Хектор. — Всяка негова дума е лъжа. Това е Звярът, а той е майстор на лъжата.

Картината се смени и арабинът с ножа пристъпи към Кайла.

— Той ще я нарани. Не, не бива да я наранява. Ще платя. Ще платя каквато и да било сума, само да престанат да нараняват детето ми! — надигаше се истерично гласът на Хейзъл.

— Бъди храбра! Заради Кайла, бъди храбра.

— Но това са човешки същества, а не животни — рече тя. — Няма да наранят едно невинно момиче, което не им е направило нищо лошо.

— Не, не са животни. И най-свирепите животни са добри и благородни в сравнение с тези твари.

Арабинът на екрана застана над Кайла и извади гротескния си член. Хейзъл захлипа, хвана ръката на Хектор и мълчаливо загледа развиващия се ужас. Трепереше като обхваната от силна треска.

— Изключи го! — нареди й Хектор, но тя поклати твърдо глава и стисна ръката му като в менгеме. Хектор не можеше да повярва на силата й. Не се опита да се освободи; въпреки че очите му се насълзиха от болка, не можеше да й откаже малката утеха, която бе в състояние да й предложи. И на двамата им се струваше, че множеството изнасилвания продължават цяла вечност. Хектор почувства как в гърдите му се надига ярост, каквато не бе изпитвал никога досега. Когато на екрана отново се появи образът на Адам, той го използва като фокус на омразата си. Впери поглед в лицето, сякаш се опитваше да запечата завинаги образа му в ума си. Накрая ужасното видео свърши и екранът угасна. В стаята се възцари тягостно мълчание. Двамата продължаваха да се взират в празния екран.

— Бих им платила, ако можех — прошепна Хейзъл.

— Нямаш сумата, която искат. Десет милиарда долара — каза Хектор и думите му бяха твърдение, а не въпрос. Тя поклати глава и най-сетне пусна ръката му.

— „Банок Ойл“ не е моя собственост. Компанията принадлежи на акционерите. Седемдесет и три процента от капитала е собственост на тръста на Хенри. Аз имам пълномощно да управлявам тези акции, но не и да се освободя от тях. Притежавам на мое име едва около два и половина процента от целия капитал в ценни книжа. Ако продам тези акции и цялото си друго имущество, сигурно ще събера около пет милиарда, може би пет и половина. Може би ще се съгласят да преговаряме за цената.

— Изобщо не си го помисляй! — отвърна Хектор. — И двайсет милиарда да имаше, пак нямаше да са достатъчни. Те искат нещо друго от теб.