Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Робините я изправиха в центъра и въпреки протестите й свалиха мръсните й дрехи. Жените и децата отново се стълпиха и замушкаха бялата й плът. Една се опита да откъсне като трофей косъмче от русия храст между бедрата й, но Кайла замахна с юмруци към нея и жената изписка и се сви за огромна радост на останалите.

Робините изляха от глинени стомни хладка вода върху главата и раменете на Кайла. Една от тях й подаде калъп карболов сапун на сини точици и тя се изтърка от главата до петите. Лютата пяна се стичаше от косата и пареше в очите й, но тя почти не забеляза от радост, че отново е чиста. Когато се подсуши, робините й помогнаха да облече безформена черна роба като техните. Широките ръкави покриваха ръцете до китките й, полите се влачеха по пода. Като бъбреха оживено, те й показаха как да си сложи дългия черен шал, за да покрива косата и лицето, оставяйки открити само очите си. На краката й сложиха чифт сандали от козя кожа.

Странното и непознато облекло й даваше странно чувство за уединение, каквото изпитваше за първи път от завземането на „Делфин“. Кайла придърпа шала към лицето и устата си, за да се скрие от присъстващите и от безименните ужаси и опасности, които несъмнено я заобикаляха. Не я оставиха да си почине, а я поведоха обратно през лабиринта на сградата. Стаите, през които минаваха, ставаха все по-просторни и богато обзаведени, с пъстроцветни килими и купчини възглавници по пода и изрисувани плочки по стените. По плочките с виещи се арабски заврънкулки бяха изписани цитати от Корана.

Накрая стигнаха края на коридора, завършващ с яка двойна врата, охранявана от двама мъже с калашници. Робините я оставиха там и след като изчезнаха, стражите отвориха вратите и й направиха знак да влезе в голямото помещение зад тях. Кайла спря на прага и бързо се огледа. Осъзна, че това е част от джамията. Мъже в роби бяха насядали върху възглавници на облицования с плочки под, обърнати към амвона в отсрещния край на залата. Адам се намираше в средата на редицата. Той се обърна към нея и й направи знак да приближи. Кайла побърза да се подчини и коленичи до него.

— Адам…! — започна тя, но той я прекъсна.

— Млъкни, жено. Излез пет крачки напред и коленичи с лице към амвона. Чакай и си трай. Когато дядо ми влезе през вратата зад амвона, ще опреш чело в пода и ще мълчиш. Ще кажеш нещо само ако те заговорят. Да не си посмяла да го погледнеш в лицето. Той е могъщ господар и потомък на Пророка. Ще покажеш пълно уважение към него. А сега върви! И изпълнявай!

Кайла излезе напред и коленичи. Зачака, заслушана в звуците на мъжете зад нея — един се изкашля, друг се размърда на мястото си. После чу вратата пред нея да се отваря и понечи да вдигне глава, но острата заповед на Адам я спря.

— Долу!

Тя опря чело в плочките и не видя нищо от ставащото около нея. Вратата се отвори напълно и някаква пълна, но внушителна фигура мина през нея. Мъжът не тътреше крака като старец въпреки белоснежната си брада, чийто край бе боядисан с къна в чест на Пророка, чиято брада била червена. Лицето му бе покрито с дълбоки бръчки, веждите му бяха гъсти и бели. На главата си носеше пищен тюрбан и беше облечен в златиста дреха, чиито поли метяха плочките. Върху нея имаше жилетка, спускаща се до коленете му и богато извезана със златни и сребърни нишки. Сандалите му бяха с извити носове и също бяха нашарени с деликатни златни нишки и полирани полускъпоценни камъни. Като символ на властта си държеше в дясната си ръка дълъг бич от кожа на хипопотам с дръжка от ковано злато. Мъжът погледна редицата проснати фигури и направи знак на Адам. \

— Ела да поздравиш дядо си, сине на сина ми! — заповяда той.

Адам скочи на крака и приближи със сведена глава, като внимаваше да не го поглежда. Падна отново на колене пред стареца, вдигна десния му крак и постави стъпалото на скъпоценния сандал върху главата си.

— Стани пред мен, Адам. Дай да видя лицето ти. Дай да те прегърна — вдигна мъжът младежа на крака и се загледа в очите му. — Кръвта на Пророка тече във вените ти чрез мен и сина ми. Това, което виждам в теб, е добро и то става все по-силно с всеки изминал ден.

Адам беше поразен от думите му. Дядо му беше хаджи шейх Мохамед хан Типоо Тип, един от най-великите воини на Аллах. Титлите „хаджи“ и „шейх“ бяха почетно признание, че е направил поклонението в Мека и е водач на велик клан. От пет поколения най-големият син в семейството носеше името Типоо Тип. Всички те бяха легендарни воини, страховити поробители и неуморни ловци на слонове. Според преданието бяха събрали повече от милион души от вътрешността на Африка и ги бяха откарали на робските си пазари по брега. Избили бяха безброй слонове, повече от облаците скакалци, които затъмняваха африканското небе през дъждовните сезони. През вековете платноходите на Типоо Тип бяха прекосявали океаните, натоварени със слонова кост и роби от Африка до Арабия и Индия, за да стигнат чак до Китай.