Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Това тя ли е? — попита той и когато Хейзъл не успя да отговори, леко я побутна. — Това ли е Кайла?

Хейзъл с мъка си пое дъх и накрая прошепна:

— Да, това е Кайла. Това е детето ми.

Потръпна.

— Но защо й е трябвало да ми праща тази ужасяваща снимка?

— Не го е направила тя — рязко отвърна Хектор. — А похитителите й. Отварят линия за връзка с нас. Снимката е само за сплашване, но те най-сетне са готови да преговарят.

— Но съобщението е от мобилния телефон на Кайла.

— Взели са й го, или най-малкото са взели симкартата.

Хектор я завъртя с лице към себе си.

— Слушайте. Това е за добро. Сега знаем със сигурност, че преди три дни Кайла е била жива. Това е датата на вестника в ръцете й.

Хейзъл кимна.

— Сега имаме пряка връзка с похитителите й. Можем да преговаряме с тях. Може дори да успеем да проследим откъде е изпратено съобщението.

Той подаде лаптопа на Дейвид Имбис.

— Ти си спецът, Дейв. Кажи ни какво можеш да разбереш от това. Възможно ли е да определим от коя страна е изпратено съобщението?

— Разбира се, Хек — огледа Имбис лаптопа. — Може да отнеме време, но със съдебна заповед операторът ще бъде принуден да ни каже през коя от мрежите му е минало.

Той върна компютъра на Хектор.

— Само че ще бъде загуба на време.

— Това пък защо, Дейв?

— Снимката е отпреди три дни. Да предположим, че е била направена в Кайро. Имало е предостатъчно време симкартата да бъде пратена на някой съучастник — например в Рим. Той изпраща съобщението и после връща картата обратно на изпращача по същия път.

— Мамка му! — изруга Хектор.

— Наистина мамка му — съгласи се Дейв. — Можеш да си сигурен, че ако ще поддържаме редовна кореспонденция с тези типове, всяко тяхно съобщение ще бъде изпратено от различна страна. Днес от Италия, следващата седмица — от Венецуела.

Хектор се замисли и се обърна към Хейзъл:

— Имате ли някаква представа какъв е балансът по сметката на телефона на Кайла? Похитителите няма да вкарват пари, ако сметката пресъхне, ще бъде твърде опасно за тях. Не искаме следата да прекъсне заради липсата на няколко долара.

— Внесох две хиляди долара по сметката й, докато бяхме в Кейптаун.

— С такава сума можеш да говориш цяла година — отбеляза Хектор. „При тази дама няма половинчати неща“ — мислено се усмихна той.

— Не исках да си намира оправдания да не ми се обажда — оправда се Хейзъл.

— Отлично! Значи трябва да се погрижим да продължат да използват този номер. А сега трябва незабавно да им отговорите — каза й той. — Погрижете се да разберат, че ще ги изслушаме. Моля, госпожо Банок, направете го.

Тя кимна и написа съобщението. Когато приключи, го показа на Хектор.

Господа, очаквам бъдещите ви съобщения.

Междувременно, моля да не я наранявате.

— Не! — остро рече Хектор. — Махнете обръщението. — Не са никакви господа, така че от това няма полза. Махнете и молбата да не я нараняват. Оставете само най-същественото. „Чакам“. Това е всичко.

Тя кимна, направи поправките и показа резултата на Хектор.

— Добре. А сега го пратете! — каза той и погледна към хората си. — Всички да излязат, моля. Оттук нататък ще научавате само онова, което е необходимо.

Четиримата го разбираха. Ако някой от тях попадне в плен и бъде подложен на мъчения, не би могъл да издаде информация, с която не разполага. Тръгнаха към изхода.

— Тарик. Утман. Останете, ако обичате.

Двамата араби се върнаха на местата си при масата. Хейзъл вече не можеше да се сдържа.

— Крос — изтърси тя, — нищо повече ли не можем да направим? Господи, как ще разберем къде я държат?

— Именно това обсъждахме през последния час — напомни й Хектор. — Ако Звярът има някакво слабо място, това е склонността му да говори, да се хвали с победите си.

— Не разбирам — поклати глава Хейзъл.

— Ако знаеш къде да слушаш, може да чуеш ехото на злорадството му.

— Вие знаете ли къде да слушате? — попита го тя.

— Не, но Утман и Тарик знаят — отвърна той. — Изпращам ги под дълбоко прикритие. В страните, в които са родени и където връзките им с местното население ще бъдат най-силни. Тарик ще замине за Пунтленд, а Утман за Ирак. Ще душат наоколо, докато не уловят следата. Дори да държат Кайла някъде другаде, тези двамата ще разберат къде е.

— Това ще бъде ужасно опасно за тях, нали? Ще бъдат съвсем сами, а вие няма да можете да ги защитите.

— Чудесно разбирате случая, госпожо Банок. Ще бъдат изложени на смъртна опасност. Но те не са лесни за убиване. Досега са оцелели въпреки всички рискове.