Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Пади О’Куин се беше облегнал на бюрото от дясната страна на Хектор. Той беше много по-млад от Крос и бе служил под негово командване в СВС [10] SAS, Special Air Service (англ.) — Специални въздушни сили на британската армия, част от специалните подразделения, създадени през 1950 г. — Б. ред. . Беше висок, строен и мускулест, бързо се палеше и имаше също толкова бърз ум. Бил професионален войник, докато не допуснал една малка грешка в преценката. На бойното поле ударил някакъв младши офицер достатъчно силно, че да счупи челюстта му.

„Беше пълен скапаняк — бе обяснил той грешката си на Хектор. — Затри половината си взвод с кретенизма си, а после започна да спори с мен“. Пади вече сигурно щеше да бъде старши офицер, ако не беше онова неправилно преценено кроше. Загубата за армията се оказа печалба за Хектор и „Кросбоу“. Двамата от другата страна на бюрото бяха араби. Отначало това бе изненадало Хейзъл — в края на краищата, Хектор Крос беше изпечен расист, нали така?

„Бих предпочел някой от тези господа да прикрива гърба ми в трудна ситуация, отколкото повечето от другите, които познавам — беше й казал Хектор, когато тя коментира избора му. — Подобно на повечето от сънародниците си, те са силни и адски коварни воини. Разбира се, могат да мислят като разбойници, да говорят като разбойници и да минат за разбойници. Пусни лисицата да хване лисица, както е казал някой навремето. Заедно сме добър екип. Когато нещата станат наистина напечени, аз мога да се моля на Исус Христос, а те на Аллах. По този начин се подсигуряваме отвсякъде“.

Тарик Хакам беше зачислен към частта на Хектор в Ирак като преводач и местен водач. Двамата се бяха сприятелили още през първия ден, когато попаднаха на засада и се наложи да си пробиват път с бой. Той беше до Хектор в онзи ужасен ден с крайпътната бомба. Когато Хектор откри огън по тримата арабски бунтовници, които бяха заложили устройството и като че ли се готвеха да го задействат, Тарик последва примера му и свали един от тях. По-късно, когато Хектор се оттегли от служба, Тарик отиде при него и му каза: „Ти си моят баща. Където отиваш ти, отивам и аз“.

„Не мога да те спра — съгласи се Хектор. — Не съм сигурен накъде съм тръгнал, но си събирай нещата и идвай“.

Другият арабин срещу Хектор беше Утман Уадах. „Утман си е Утман — беше казал Хектор на Хейзъл. — Никой не може да го замени. Вярвам му толкова, колкото и на себе си“.

Хейзъл се усмихна при спомена за простите думи, с които Хектор бе обяснил отношенията си с четиримата мъже. Тогава ги беше приела предимно като преувеличение, но сега, докато ги гледаше как обсъждат възможностите си и ситуацията, постепенно преосмисляше мнението си.

„Да, ний, дружинка смели, шепа братя…“ [11] Цитат от историческата драма „Хенри V“ на У. Шекспир, 4-о действие, сцена 3, прев.: Валери Петров; част от прочутата реч на Хенри V преди битката при Ажанкур. — Б. ред. — помисли си тя и колкото и да бе странно, изпита завист към Хектор. Сигурно бе чудесно да си част от такава сплотена група, да изживяваш дните си в компанията на братя, на които можеш да довериш живота си. Никога да не познаваш самотата. Хенри си беше отишъл преди много години. Дори насред многолюдна тълпа самотата бе неин непреклонен и постоянен спътник.

Лаптопът й издаде тих звън, че е пристигнало съобщение. Сигурно беше Агата. Хейзъл бързо се обърна към машината. Зяпна невярващо екрана и извика задавено:

— Боже мой! Не може да бъде!

— Какво има? — наостри се Хектор.

— Кайла ми изпрати съобщение!

— Не го отваряйте! Не е от Кайла — извика Хектор, но се намираше от другата страна на бюрото и не успя да стигне навреме, за да я спре.

Пръстите й вече летяха над клавиатурата. Появи се предупреждение за прикрепен файл. Тя натисна бутона „Свали“ и впери поглед в екрана. Лицето й пребледня. Хейзъл отвори уста, сякаш искаше да каже нещо, но вместо това нададе пронизителния писък на оплаквачка. Залитна в стола си и Хектор си помисли, че ще падне. Хвана я за раменете и я разтърси.

— Какво има! Вземи се в ръце! За бога, жено. Какво има?

Тя затвори уста и впери поглед в него, сякаш го виждаше за първи път. После се поизправи, пое дълбоко дъх и се помъчи да овладее емоциите си. Още не можеше да говори, но му посочи лаптопа. Той погледна изображението на екрана. Там се виждаше красиво бяло момиче в мюсюлмански дрехи, но с открито лице и коса. Изражението му бе уплашено и отчаяно. Държеше вестник, на който се виждаше датата. От двете страни на момичето стояха въоръжени маскирани мъже. На стената зад тях имаше знаме с войнствени и радикални религиозни брътвежи, изписани на арабски.