Уилбур Смит - Целувката на гепарда

„Аллах да прокълне онези почитащи дявола английски и американски неверници, които обявиха за незаконно робството и убиването на слонове и докараха великото ми семейство до упадък и го лишаваха от слава — помисли си Адам. — Но колелото се завъртя. Подобно на слънцето, което залязва, за да изгрее с цялото си величие, семейството ми отново ще си върне силата. Отново ще се научат да се страхуват от нас, като отвличаме безнаказано неверниците и корабите им“. И сега в залива имаше десетки заловени кораби със стотици пленници, които пълнеха робските лагери в очакване да бъдат откупени. Сега той бе донесъл на почитаемия си дядо безценен диамант, най-големия трофей, попадал някога у семейството. С това свое дело Адам бе станал страховит поробител като предците си. Двамата с дядо му се прегърнаха, после шейх ханът се обърна да погледне към жената, която бе все така коленичила почтително пред него.

— Кажи на жената да стане — заповяда той и Адам заговори тихо на Кайла:

— Стани! Дядо ми иска да те огледа.

Тя се изправи на крака и застана с покорно наведена глава.

— Кажи й да свали воала си. Искам да видя лицето й — нареди шейх ханът.

Адам предаде заповедта и Кайла свали шала от косата и лицето си. Стоеше мълчаливо, докато старецът хвана брадичката й и повдигна главата, за да види лицето й. Без да знае как да се държи, Кайла погледна право в очите му и се усмихна. Беше неуверена и плаха усмивка, способна да плени всеки друг мъж. Шейх ханът отстъпи назад и я удари с бича от хипопотамска кожа през лицето. Кайла изпищя от болка.

— Невярна курва! — изкрещя й той. — Как смееш да поглеждаш лицето ми с дяволските си очи! Аз съм неуязвим за злите ти магии.

Кайла закри с две ръце подутия ален белег, оставен от бича, и изхлипа извинение:

— Съжалявам. Моля да ми простите. Не исках да ви обидя по никакъв начин.

Но шейх ханът вече се беше обърнал към Адам.

— Доведи я в покоите ми.

Мина отново през вратата, а Адам хвана ръката на Кайла и я задърпа след него.

— Глупачка — изсъска й той. — Предупредих те.

В съседната стая беше подредена мрачна жива картина. На отсрещната стена беше окачено голямо знаме. Основната емблема представляваше черен силует на автомат АК-47 на зелен фон. Над него на арабски беше изписано: „Цветята на исляма. Смърт на неверниците. Смърт на всички врагове на Аллах. Бог е велик“.

Пред флага беше поставен дървен стол. От двете му страни стояха бойци в камуфлажни бойни униформи. Лицата им бяха скрити зад черни кърпи, виждаха се единствено очите. Бяха въоръжени с автомати и маските им придаваха застрашителен сатанински вид.

Адам отведе Кайла до стола и я накара да седне с лице към очакващия ги фотограф. Фотоапаратът му беше монтиран на триножник и мъжът го фокусира към сцената. Един от помощниците му донесе на Адам навита на руло бяла хартия. Адам разви рулото и го тикна в ръцете на Кайла.

— Дръж го така, че да се вижда датата — каза й той.

— Какво е това?

— Първата страница на днешния „Интернешънъл Хералд Трибюн“, свален от интернет. Целта е просто да покажем датата на снимката.

Той отстъпи назад и отривисто заповяда нещо на мъжете от двете страни на стола. Те вдигнаха войнствено стиснати юмруци. Адам кимна на фотографа. Светкавицата озари за миг сцената. Кайла беше хваната да гледа в обектива с абсолютно отчаяно изражение.

Хектори четирима от старшите му агенти стояха около централното бюро на ситуационната стая в терминала Сиди ел Рациг и оживено обсъждаха нещо. Хейзъл Банок стоеше отстрани и се мъчеше да следва разговора им, но голяма част от него се водеше на арабски. Накрая се отказа и започна да изучава хората, които си беше избрал Хектор. Те бяха сред онези, които щяха да опитат да спасят Кайла. Хейзъл се гордееше със способността си да преценява характера и достойнствата на другите, беше обсъдила всеки от тях с Хектор и накрая бе признала, че изборът му е бил добър.

Двама от хората му бяха с европейски произход. Единият бе Дейвид Имбис — млад, със свежо лице и изглеждаше пълен. Това обаче не бе тлъстина, а мускули. Хектор го беше представил на Хейзъл като бивш капитан от американската пехота, служил в Афганистан като офицер за свръзка в бригадата, която той беше командвал. След изтичането на срока беше напуснал армията с Бронзова звезда и няколко белега. Хектор разказа на Хейзъл как когато се върнал в Калифорния, Дейвид открил, че жена му е взела малкото им дете и отишла да живее с някакъв производител на портокали, когото познавала от колежа. Момчешки простодушното изражение на Дейвид беше измамно — зад него се криеше силна, интелигентна и схватлива личност. След обучението в армията той беше станал експерт по компютрите и електрониката — умение, което Хектор ценеше високо.