Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Ставай! Ела! — заповяда й той на английски със силен акцент.

Кайла нямаше сили да се съпротивлява. Опита се да стане, но беше много слаба. Олюля се и се подпря на стената, за да не падне. Камал сграбчи ръката й и я изведе на палубата. Кайла се опита да закрие очите си от слънцето със свободната си ръка, но Камал я перна.

— Нека видят грозното ти бяло лице! — извика той и се изсмя.

Тя беше бледа като труп, очите й бяха хлътнали, с тъмни кръгове около тях. Косата й бе сплъстена от пот, дрехите й бяха изпоцапани и вонящи на повръщано и изпражнения. Моряците се насъбраха плътно около нея, закрещяха религиозни и политически лозунги в лицето й, задърпаха косата и дрехите й, смееха се и се подиграваха, тропаха с крака и пееха. На Кайла й се зави свят. Щеше да падне, но плътната тълпа около нея я задържа на крака.

— Моля ви! — прошепна тя и по бледите й бузи потекоха сълзи. — Моля ви, не ме наранявайте повече.

Не я разбираха. Помъкнаха я към катера, прехвърлиха я като чувал сушена риба от единия съд на другия и я тикнаха в кабината. Роже я чакаше там. Пристъпи веднага към нея.

— Съжалявам, Кайла. Не мога да ги контролирам. Не бива да се опитваш да се съпротивляваш. Ще направя всичко възможно да те защитя, но трябва да ми помогнеш.

— О, Роже! — изплака тя. Беше го виждала от време на време на платнохода, но не успя да говори с него. Сега той я прегърна. Тя се притисна в него. Увереността и нежността в изражението му я сломиха напълно. В нейния ужас и объркване той бе единственото, на което можеше да се уповава. Спомените за майка й и за целия сигурен и комфортен свят, от който бе изтръгната, се бяха превърнали в нереални сънища. Той беше единственото, което й бе останало. Изцяло зависеше от него.

— Бъди храбра, Кайла. Всичко почти свърши. Скоро ще стъпим на сушата и ще бъдеш в безопасност. Щом стигнем там, ще мога да те защитавам и да се грижа за теб.

— Обичам те, Роже. Толкова много те обичам. Ти си така силен и добър с мен.

Той я поведе към дървения нар в дъното на кабината и я сложи да легне на него. Започна да гали мръсната й коса и тя най-сетне заспа от изтощение.

Два часа по-късно сушата се появи като ниска тъмна линия на хоризонта. Измина още час преди катерът да влезе в пристанището. Ганданга представляваше нос, който се извиваше от основната суша като лъвски нокът и образуваше дълбок залив, защитен от постоянните пасати, които неуморно брулеха тези брегове. Катерът заобиколи носа и заливът се разкри пред него.

Кайласе събуди от суматохата на палубата и се надигна. Роже го нямаше. Тя надникна през предния прозорец на кабината. Остана поразена от размерите на залива и безбройните съдове в него. В защитните му обятия се бяха събрали кораби и лодки с всевъзможни форми и размери. Най-близко до брега имаше скупчени рибарски гемии, а по-навътре бяха хвърлили котва съдове с по-модерен дизайн. Недалеч имаше среден по размери петролен танкер с ивици червеникава ръжда по бордовете. Името на кърмата не можеше да се разчете, но се виждаше, че е регистриран в Монровия. Дузина араби на пост погледнаха от палубата му към минаващия отдолу катер, замахаха и изстреляха цели пълнители във въздуха. Кайла нямаше откъде да знае, че този залив бе основното пиратско свърталище и че танкерът стои на котва на това място вече трета година. Цистерните му бяха пълни с морска вода вместо с безценния петрол. Собствениците му нямаха възможност или желание да платят откупа, определен от дядото на Роже.

Зад танкера имаше закотвени два товарни кораба. Намираха се тук от по-малко от шест месеца. Стоманените контейнери, натрупани високо на палубите им, бяха пълни с какви ли не стоки на стойност десетки милиони долари. Застрахователните компании скоро щяха да платят за освобождаването им. Между товарните кораби имаше множество други съдове, отвлечени в открито море. Те варираха от малки платноходи до по-големи рибарски съдове и един хладилен кораб със замразено агнешко от Австралия, което в момента гниеше в трюмовете. Пазачите на всички съдове ги посрещаха с гръмогласни поздрави. Вече бяха чули слуховете за безценното съкровище в катера — американска принцеса, чието семейство бе най-богатото в онази омразна страна на неверници. Откупът, който можеха да измъкнат от съсипаните роднини за връщането на жената, щеше да е огромен и всеки от тях щеше да получи някакъв дял от него.

Градчето се беше скупчило на самия ръб на водата — безразборна плетеница от колиби и коптори с покриви от тръстика или гофрирана ламарина и стени от сушен на слънце кирпич. Всяка постройка бе в различен цвят, боядисана с бои, ограбени от складовете на заловените кораби. Когато катерът стигна плажа, моряците скочиха през борда и със запретнати роби го изтикаха на брега. Роже нагази във водата, понесъл Кайла на ръце. Плажът гъмжеше от въоръжени мъже, но те се отдръпнаха, за да може да отнесе Кайла до колоната прашни джипове „Ленд Роувър“ и „Тойота“, спряла над линията на прилива. Роже я остави на задната седалка на първата кола и четирима от хората му се настаниха до нея, по двама от всяка страна. Миришеха на пушек, гранясала овча мас и хашиш. Потните им тела се притискаха похотливо в нейното, тежките им оръжия се впиваха в нея. Единият от мъжете й се ухили и приближи лицето си на сантиметри от нейното. Зъбите му бяха черни и прогнили, устата му вонеше на клозет.