Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Баща ми имаше няколко състезателни коня в ранчото — обясни той, когато тя изрази учудването си, че е толкова навътре в нещата. — Като хлапе бях негов главен коняр и жокей. Веднъж месечно участвахме в състезанията в Найроби. Всичко беше абсолютно аматьорско, но ние подхождахме ужасно сериозно към него.

Беше осведомен и красноречив, с бърз ум и хапливо чувство за хумор, което я накара поне за миг да се откъсне от безпокойството си за Кайла. Хейзъл се отпусна и си позволи удоволствието да го слуша. Беше изпила само пръст от чашата си, но той вдигна бутилката да й долее. Виното беше чудесно десетгодишно „Романе-Конти“. Стана й смешно, че е разучил толкова подробно вкусовете й. Изглеждаше неуместно да му откаже и тя бутна чашата си към него, но в този момент един от хората му влезе забързано и зашепна тревожно в ухото му. Хектор тръсна бутилката на масата, разливайки червеното вино върху покривката. Сграбчи ръката й и я задърпа да се изправи.

— Елате! — почти изкрещя той.

Двамата затичаха по коридора към ситуационната стая.

— Какво има? — задъхано попита тя. — Какво става?

— Звярът се е разкрил! — каза той и я издърпа през вратата.

Четирима от хората му се бяха събрали пред един от телевизионните екрани. Мъжът, който бе дошъл да го извика, също беше тук. Хектор й го бе представил като Утман, един от старшите му агенти. Беше арабин и мюсюлманин, но той му се доверяваше напълно. Беше й обяснил, че е „от добрите“.

— Кой канал е това, Утман? — попита Хектор.

— Репортаж на „Ал Джазира“ от Доха. Обявиха заглавията в началото на новинарската емисия. Хванах само края, но ще ги повторят в края на бюлетина.

— Донесете стол за госпожа Банок — нареди Хектор.

Седнаха и напрегнато мълчаха, докато гледаха репортажа за визитата на йорданския крал в Иран, за самоубийствен атентат в Багдад и други важни за Близкия изток събития. След това на екрана неочаквано се появи образът на лъскава океанска яхта и водещият заговори на арабски. Хектор започна да превежда думите му на Хейзъл.

— Група бойци, наричаща се „Цветята на исляма“, пое отговорността за залавянето на частна яхта в западната част на Индийския океан. Яхтата „Влюбеният делфин“ е сто двайсет и пет метров луксозен съд, регистриран на Каймановите острови, но собственост на госпожа Хейзъл Банок, президент на корпорацията „Банок Ойл“ със седалище в Хюстън, Тексас. Госпожа Банок се смята за най-богатата жена на света.

На екрана се появи изображение на Хейзъл. Изглеждаше великолепно в дълга бална рокля с легендарната диамантена огърлица, принадлежала преди това на Барбара Хътън. Танцуваше с тенисиста Джон Макенроу на благотворителен бал, организиран от Демократическата партия в Лос Анджелис. Водещият продължаваше да говори, а Хектор превеждаше:

— Според говорителя на бойците яхтата била потопена като отмъщение за неотдавнашните зверства, извършени от американските войници в Ирак. Пътниците и екипажът са взети в плен. Госпожа Банок не е била на борда по време на залавянето на яхтата. Дъщеря й, госпожица Кайла Банок, е била единственият пътник. Тя е сред пленниците.

Появи се снимка на засмяната Кайла в мокър бански, излизаща от плувен басейн. Беше типичен образ на младото, привилегировано и разглезено дете на западни милионери. Оскъдният костюм със сигурност целеше да събуди гнева и възмущението на набожните мюсюлмани по целия свят.

— Бойците ще настояват за извинение от страна на американското правителство за терористичните му действия в Ирак, както и за подходяща финансова компенсация срещу освобождаването на екипажа и на Кайла Банок.

Водещият продължи с коментар за футболен мач в Кайро. Утман изключи телевизора.

Лицето на Хейзъл беше грейнало от радост.

— Господи! Жива е. Детето ми е живо. Прав бяхте, Крос. Тя е жива.

Макар че не гледаха към тях, Утман и другите трима от „Кросбоу“ не пропускаха нито дума. Хектор й се намръщи да млъкне и стана.

— Елате с мен — тихо каза той и я изведе от сградата.

Слънцето отдавна беше залязло. Никой от двамата не проговори, докато не стигнаха плажа и лениво плискащите се вълни. Точно над линията на прилива имаше стар дървен кей, наполовина зарит в пясъка. Седнаха на него един до друг. Два огромни танкера бяха акостирали навътре в залива при терминала, за да натоварят цистерните си. Лъчите на прожекторите им се отразяваха от водната повърхност. Благодарение на тази светлина лицата на Хейзъл и Хектор се различаваха ясно.