Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Да, включително и това.

Хектор погледна таблото на стената, което показваше часа във всички по-големи столици на планетата.

— Сега в Цюрих е два следобед. Можете ли да позвъните на своя човек там?

Тя кимна и набра запаметения наизуст номер.

— Моля да ме свържете с хер Людвиг Грубер. Обажда се госпожа Хейзъл Банок.

Хектор остана леко развеселен от скоростта, с която се отзова Людвиг.

— Господин Грубер? Бихте ли ми казали дали „Делфин“ е качвал нови хора в Кейптаун? Да, ще изчакам.

Не й се наложи да чака дълго.

— Да, ще ви помоля да сканирате документите и да ми ги изпратите на обичайния имейл адрес. Благодаря, господин Грубер. Моите най-сърдечни поздрави на баща ви.

Тя затвори и погледна към Хектор.

— „Делфин“ е взел временен трети стюард в Кейптаун.

— Естествено, с отлични препоръки, в противен случай не биха го допуснали на борда?

Това не беше въпрос, а констатация. Тя кимна неохотно и събра кураж.

— Изглежда е бил приятел на дъщеря ми. Тя е гарантирала за него.

— Но изобщо не ви е казала, преди да напуснете Кейптаун и да дойдете тук?

Тя поклати глава и се извърна. На Хектор никак не му се искаше да гледа как й се налага да приеме вероятността любимата й дъщеря да не е точно непорочна девица.

„Ама че отвратителен многознайко — гневно си помисли тя. — И сега намеква разни неща за Кайла“. Още не искаше да го поглежда. Спомни си какво беше казал Хенри единствения път, когато бе станало дума за него. „Младият Хек е шантав тип. Решава в движение, първо стреля и после пита, но обикновено улучва право в десетката“.

— Как се казва приятелят? — внимателно попита Хектор. Знаеше, че вътрешно е кипнала.

Тя погледна бележника си.

— Роже Марсел Моро.

— Звучи като приятен млад французин. Разполагаме ли с копие от паспорта му?

— В Базел в момента го сканират.

Пет минути по-късно сканираният документ беше в лаптопа на Хейзъл. Хектор го прочете.

— Дата на раждане — трети октомври седемдесет и трета. Месторождение — остров Реюнион в Индийския океан. Доста близо до дома, а?

Той вдигна слушалката на телефона.

— На кого се обаждате?

— На един приятел в Париж. Главен инспектор във френския отдел на Интерпол.

Заплещи на френски с такава скорост, че Хейзъл не можеше да следва думите му. Явно го прехвърляха нагоре по веригата на командването. Накрая той явно достигна целта си, защото последваха множество „ Allons, mon brave?", „Courage!“ и „Formidable!“, след което Хектор затвори и погледна към нея.

— Скъпият ми приятел Пиер Жак обеща да ми прати копие на акта за раждане на Роже в рамките на един час. Понякога направо обожавам компютрите и общителните френски ченгета. Напълно заслужено, нали?

Усмихна й се за първи път и чертите на лицето му странно се промениха и омекнаха.

— Какво ще кажете да продължим с малката ни фантазия? — предложи той. — И така, вече имат свой човек на борда на „Делфин“, който носи някакъв вид електронен предавател, най-вероятно транспондер. Благодарение на него ще знаят точното местоположение на яхтата. Корабът им тръгва към мястото на засадата, но изведнъж — паника! Госпожа Банок, която е мишената им, слиза от яхтата в Кейптаун. Нещо абсолютно неочаквано. А после паниката най-неочаквано приключва. Госпожица Кайла Банок остава на борда, а двамата с Роже са добри приятели. Тя му има доверие. Всичко това е почти толкова добре, колкото ако им беше паднала майката. Планът може да продължи.

Хейзъл се обгърна с ръце и потръпна.

— Това е ужасно.

— Но се подобрява. Има надежда — обеща й той. — Вече всичко върви точно според замисъла. „Делфин“ попада в капана. Роже помага за завземането и пиратите се качват на бързия кораб. Умно момче е нашият Роже. Екипажът е пленен. На екрана само за миг светва малка точка. Кайла Банок се оказва умно и смело момиче. Успява дори в такъв ужасяващ момент да изпрати съобщение на майка си.

Хектор замълча и погледна екрана на компютъра.

— Извинете. Получих имейл.

Отвори прикачения към пощата файл, изруга мръсно и незабавно се извини.

— Няма нужда. Вече започвам да свиквам — отвърна тя. — Какво получихте?

— Нашият младши корабен стюард е роден като Адам Абдул Типоо Тип на Реюнион. През две хиляди и осма година е сменил името си на Роже Марсел Моро в Оверн, Южна Франция.

Хектор отново замълча, загледан в копието от акта за раждане.

Хейзъл не се стърпя.

— Това име означава ли нещо за вас?

Хектор поклати глава.