Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Дейв Имбис също схвана за какво става дума и се присъедини към веселието.

— Смяташ да скриеш хора някъде в кораба, докато Адам се качи на борда, а после всички изскачат с викове: „Изненада!“ — изкикоти се той. — След като заловим Адам, правим десант. Унищожаваме всички пиратски кораби майки, хеликоптерите и флотилията щурмови лодки. Освобождаваме всички заловени моряци от лагерите. Качваме ги на техните кораби и ги прикриваме, докато се измъкнат в морето.

Тарик обаче гледаше със съмнение.

— За всички тези неща ще са ни нужни сто или повече души. Има ли място на кораба, където да се скрият толкова много?

— Тарик, това е може би най-големият товарен кораб, който някога е строен — обясни Хектор. — Само изчакай да го видиш! Можем да скрием цяла армия на борда му.

— За бога! Това ми дава още една идея. Да въоръжим танкера със скрита артилерия, също като старите конвойни кораби от Втората световна война — ликуваше Пади. — Можем да бомбардираме селището и да потопим всеки друг съд, който се опита да окаже съпротива или да избяга.

— Не! — решително се намеси Хейзъл. — Никакви бомбардировки. Хиляди жени и деца живеят там в импровизирани колиби. Ще бъде истинска касапница. Това ще ни направи по-лоши и от Адам. Съгласна съм обаче, че ще се наложи десант, който да освободи заловените моряци.

— Колко ще гази „Златната гъска“, когато е напълно натоварена? — попита Хектор и сам отговори на въпроса си: — Вероятно над трийсет метра. Пиратите няма да могат да я приближат на повече от километър и половина от брега. Не можем да пратим малки катери от такова разстояние. Ще бъдат открити за огън от брега през цялото време. Това е равносилно на самоубийство.

— Щом корабът е толкова голям, бихме могли да скрием няколко АДТ в трюмовете — замислено рече Дейвид Имбис.

— АДТ? — повтори Хейзъл. — Какво е това?

— Официалното им название е амфибийни десантни танкове. Нова генерация плаващи танкове като онези, използвани от Съюзниците като подкрепления при десанта в Нормандия през четирийсет и четвърта.

— Възможно ли е да бъдат спуснати от кораб с високи бордове? — настоятелно попита Хейзъл.

— Определено. Могат да бъдат хвърлени от височина десет метра — увери я Дейв.

— Дори при максимално натоварване бордовете на танкера са по-високи от това. А и как ще ги върнем обратно после? — поинтересува се тя.

— Ще оборудваме кораба с хидравлични кранове на подвижни платформи, които да останат скрити в товарния отсек, докато не потрябват. С тяхна помощ амфибиите ще могат да напускат и да се връщат на танкера — каза Хектор, без да вдига поглед от скицата, която рисуваше в бележника си.

— Точно така! — съгласи се Дейв. — Не искаме да изоставяме машините, когато слезем на брега. Струват по двеста хиляди долара всяка.

— Обяснете ми по-подробно за тези играчки — обади се Хейзъл.

— Приличат на обикновен боен танк с вериги и кула, но с много по-високи страни. Ние се нуждаем от тип бронетранспортьор, който може да побере двайсет и петима пехотинци в пълно бойно снаряжение и тричленен екипаж. Кулата е въоръжена с въртящи се тежки картечници петдесети калибър и гранатомет. Бронята е непробиваема за куршуми на автомати и тежки картечници. На суша развива скорост четирийсет километра в час, а във вода — около петнайсет километра в час.

— Можеш ли да ни уредиш няколко такива машини, Дейв? — попита Хейзъл.

— Ще бъде много трудно да се доберем до излезли току-що от завода. Сигурен съм обаче, че мога да намеря две-три, които са били на служба няколко години, но са били поддържани добре и работят. Използват се в Южна Корея, Тайван, Индонезия и много други страни в Далечния изток. Сигурно ще успея да сключа сделка с някоя от тях.

Хейзъл погледна към Хектор и Пади.

— От колко такива машини се нуждаем? — попита тя.

— Ако успеем да постигнем пълна изненада и да стоварим петдесет души на брега, ще можем да удържим селището най-малко за един ден, докато врагът не се прегрупира — отвърна Хектор. — Така че два АДТ би трябвало да са достатъчни.

— Това не ни оставя никакъв луфт за грешки и непредвидени обстоятелства — замислено рече Пади. — Три машини и седемдесет и пет души би трябвало да покрият всички възможни ситуации.

— Пади често препикава изстудената вода — извини го Хектор.

— На пишката й е студено, но поне ме държи жив — ухили му се Пади.

— Дейв, бъди така добър да намериш трета амфибия за Пади. Нужен ни е жив и здрав — каза Хейзъл и се разсмя с останалите.