Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Мостикът на кораба се намираше на върха на надстройката на кърмата, на почти трийсет метра над палубата. Той осигуряваше на капитана, лоцмана и кормчията пълна видимост на 360 градуса. На нивото под мостика се намираха капитанската каюта, свързочното и навигационно помещение и луксозният апартамент на собственика. Под тях бяха каютите на младшите офицери и корабните инженери, корабната кухня и столовата. Проектантите предложиха да се построи допълнителен етаж върху съществуващия мостик, който да поеме функциите му, а долното ниво да остане празно и да може да се изолира напълно, с достъп единствено по шахта от скритата част под главната палуба. Зад голите стоманени стени можеха да се монтират две автоматични леки 40- мм оръдия „Бушмастър“ МК44, способни да изстрелват по 200 снаряда в минута. Само с едно дръпване на ръчка скриващите панели можеха да се спуснат и оръдията да бъдат в готовност да изсипят унищожителния си огън върху всяка неприятелска цел.

След като всички планове бяха одобрени, екипът се пръсна. Дейв Имбис отлетя за Южна Корея, където за три седмици успя да уреди три АДТ и двете оръдия. Цялото това оборудване вече беше на път за Чи-Лун в Тайван, където щеше да бъде монтирано в тайните части на „Златната гъска“. По време на пътуването от Тайван до газовото находище в Абу Зара избраните водачи и екипажи на амфибиите щяха да бъдат обучени да управляват тромавите на вид, но невероятно ефективни машини. По време на същия преход се провеждаше и обучението на стрелците с оръдията.

Всички тези хора трябваше да бъдат избрани сред сто двайсет и петимата мъже и една жена, събрани от Пади в Сиди ел Рациг. Седемдесет от мъжете бяха отзовани от операции на „Кросбоу“ в различни части на света. Останалите бяха подбрани от обширния списък наемници и войници на свободна практика на Пади, които бяха готови да приемат дори най-опасните задачи не само заради парите, но и заради тръпката. Единствената жена също беше подбрана грижливо не само заради уменията й в бойните изкуства, но и заради поразителната й прилика с Хейзъл. Беше руско момиче, обучено от Спецназ. Името й бе Анастасия Воронова, но предпочиташе да я наричат Настя.

Тарик отлетя за Мека и там се включи в група мюсюлмански поклонници, връщащи се в Пунтленд. Стигна с тях до Могадишу с ферибота и продължи с автобус към Ганданга. Там се смеси с местното население, представяйки се за скитник, търсещ работа. Живееше редом с други скитници и просяци. Хектор му бе заръчал да не записва нищо, а бързо да състави мислена карта на градчето и залива. Тарик запомни точните места, на които бяха закотвени пленените кораби. Откри къде се намират лагерите, в които държаха пленените моряци. Наблюдаваше и мислено записваше движението на корабите майки и щурмовите лодки на Адам. Една от най-важните задачи на мисията му бе да наблюдава движението на главния си враг Утман Уадах. За Хектор беше жизненоважно да знае дали Утман стъпва на борда на някой пиратски кораб или лодка, когато излизаха от залива или се връщаха от рейдовете си. Плановете му зависеха от тази информация, тъй като Утман щеше да бъде единственият сред пиратите, способен да разпознае Хейзъл, ако я види отново. Хектор обаче беше почти сигурен, че Утман никога няма да излезе в морето. Простата причина за това беше, както посочи Тарик, че непобедимият воин Утман Уадах изпитваше патологичен ужас от открито море. Страдаше от хронична морска болест и само няколко часа сред вълните на океана бяха достатъчни, за да го превърнат в жалко, стенещо и повръщащо нищожество, неспособно да вдигне глава, още по-малко да стои на краката си. Морската вода беше единствената му слабост.

През няколкото седмици в Ганданга Тарик видя как Камал Типоо Тип докара в залива четири големи търговски кораба и стана свидетел на дивото веселие на пиратите и тълпите, насъбрали се на брега да посрещнат другарите си и плячката. Адам и Утман Уадах неизменно бяха сред посрещачите. Но когато шейх Адам излизаше с великолепната си кралска баржа да се качи на заловения съд, Утман оставаше на плажа. Явно беше, че изпитва страх дори от спокойните води на залива.

Хектори Хейзъл отлетяха с боинга за Тайпе. Капитанът на „Златната гъска“ вече беше на борда. Името му бе Сирил Стамфорд. Беше напуснал военноморските сили на САЩ само преди десет месеца на задължителната за пенсиониране възраст шейсет и две. Във флота бе командвал крайцер и все още беше с остър ум и здраво тяло, жаден да продължи да работи с големи кораби.