Уилбур Смит - Целувката на гепарда

„Толкова се гордея със силата и издръжливостта й — помисли си със задоволство Хектор. — Отново е жива. Може да се смее. Болката е изтикана настрани, за да стори място на конструктивната мисъл. Никога няма да изчезне напълно, но вече е под контрол. На Поражението и на Славата венците ако приемаш равнодушно ти [14] Ръдиърд Киплинг, „Ако“, превод Валери Петров — Б. пр. . Старият Ръдиърд спокойно би могъл да го напише за нея“.

После отново стана сериозен.

— Мисля, че стигнахме етапа, на който трябва да повикаме и екипа китайски инженери от корабостроителницата в Тайпе, които да преправят корпуса на танкера — каза той.

Тримата инженери пристигнаха пет дни по-късно и донесоха всички работни планове на „Златната гъска“ в множество големи черни пластмасови тубоси. След като си изясниха изискванията на клиента, Хейзъл им предостави помещения на етажа под нейния и те се захванаха за работа с огромна целенасочена енергия. На десетия ден се появиха, за да представят за разглеждане новите планове.

Празният товарен отсек най-близо до високата надстройка на кърмата беше с размерите на голям самолетен хангар. Инженерите го бяха отделили от останалата част на трюма в скрита част, след което бяха разделили пространството странично на три отделни нива. Най-горното беше проектирано като склад за военно оборудване, муниции и оръжие — все неща, които изискваха бързо разтоварване. Бяха включили и едно съвсем малко помещение с две тесни койки една над друга, баня и тоалетна. Тази каюта щеше да се използва от Хейзъл и Хектор. До нея имаше открито пространство за трите АДТ. Точно над тях таванът се отваряше, за да могат танковете да бъдат издигнати на палубата с помощта на хидравличен подемник. Самият подемник беше монтиран на подвижна платформа, която можеше да пренася танковете един по един до борда на кораба и да ги спуска до морската повърхност. Петнайсет минути след отварянето на капака и трите АДТ щяха да пътуват към сушата със скорост петнайсет километра в час и със седемдесет и пет тежковъоръжени мъже на борда.

Второто ниво на скритата част се заемаше от спално помещение, столова, умивалня, тоалетни и климатични инсталации, които да осигуряват постоянен свеж въздух навсякъде. На същото ниво се намираше и сборното помещение, от което всички заемаха работните си места. На най-долното ниво бяха кухните и хладилните складове за хранителни запаси, но по-голямата част от пространството бе отделено за ситуационната зала и електронното оборудване. Навсякъде по кораба щяха да бъдат инсталирани скрити камери и микрофони. Нямаше да има нито педя от мостика до трюма, която да не бъде под наблюдение. Една от камерите щеше да бъде разположена на късата радиомачта над мостика и да предава в ситуационната зала панорамна картина на водите около кораба до хоризонта.

От сборното помещение започваше мрежа тунели и стълби, скрити зад преградните стени. По тях бойците бързо можеха да достигнат до всяка част на кораба, без да се разкриват, докато не изскочат през маскираните отвори, за да изненадат враговете неподготвени.

Петимата — Хейзъл, Пади, Дейв Имбис, Тарик и Хектор — седнаха на дългата маса срещу тримата китайци и обсъдиха предимствата и недостатъците на предложеното разположение. Особено внимание отделиха на звуковата изолация на тайните помещения. Сто двайсет и пет души, живеещи в затворено пространство, създават сериозен шум дори само с движенията си. Тези звуци можеха да предупредят врага за присъствието им на борда. Таваните, преградните стени и особено палубите трябваше да бъдат покрити с дебели плочи звуконепроницаем полиуретан. Всички движещи се части в района, вратите на микровълновите печки и на хладилниците, дори крановете на мивките и казанчетата на тоалетните трябваше да бъдат напълно заглушени. Хората щяха да се хранят от картонени чинии и да използват пластмасови чаши и прибори, за да няма звън на метал по порцелан. Щяха да носят само обувки с меки подметки. Когато се дадеше командата „Безмълвен кораб“, щяха да говорят само при абсолютна необходимост, при това шепнешком. Цялото електронно оборудване също щеше да бъде заглушено и операторите щяха да използват слушалки, за да слушат звуците от другите части на кораба. Помпите за циркулация на газа в съседните резервоари щяха да бъдат настроени да се включват една след друга и непрекъснато да има работещи, които да заглушават малките шумове от скритата част. След като направиха всичко, за да осигурят безшумната работа, насочиха вниманието си към въоръжението и наблюдателните средства. Камерите трябваше да бъдат напълно маскирани или скрити, но поставени така, че да покриват всяка част на кораба. Същото се отнасяше и за разположението на микрофоните.