Огледа лицата на присъстващите. Всички бяха съсредоточени и сериозни.
— Знаем, че пиратската кампания, провеждана срещу целия чуждестранен морски трафик в Индийския океан, се дирижира и ръководи от шейх Адам Типоо Тип. Тази кампания се засили и стана по-изтънчена, откакто Адам наследи дядо си като шейх.
Хектор натисна копче на масата пред него и екранът на стената оживя и показа редове дати и числа.
— Това е статистиката за броя пиратски атаки през последната година от управлението на дядо му. Както виждате, имало е двайсет и осем нападения и всички те са в Аденския залив. От тях само девет са били успешни, но според преценките полученият откуп възлиза на сто и двайсет милиона долара.
Образът се смени.
— Това е статистиката за последните дванайсет месеца.
Дейвид Имбис тихо подсвирна от изненада и Хектор продължи:
— Наистина е за подсвирване, Дейв. Сто двайсет и седем атаки, деветдесет и една от които успешни. Събраните от откупите пари възлизат, според преценките, на милиард и двеста и петдесет милиона долара.
Над масата се възцари изумено мълчание.
— Да, това са много пари — каза Хектор. — И почти всичките влизат в ковчежето на Адам. Интересното е, че щурмовите лодки на Адам вече действат и на хиляда морски мили от брега. При това съвсем безнаказано. С всички тези средства той вече може да използва кораби майки за лодките. От Тарик знаем, че за целта използва заловени тайвански и руски траулери. Всички те имат модерна електронна апаратура, но по-важното е, че е построил площадки за хеликоптери на палубите им. Той вече разполага с два или може би три „Бел Джет Рейнджър“. Това му дава възможност да претърсва водите на стотици километри и да засича както опасните бойни кораби, така и тлъстите и сочни търговски мишени.
— Но защо военните кораби на западните държави не унищожават лодките му веднага щом ги засекат? — попита Дейв.
— Поради две причини — отвърна Хектор. — Първо, не е лесно да се открие малка лодка насред стотици хиляди квадратни километри океан. За да се прави това ефективно, цената на необходимите средства за наблюдение би била космическа. И дори да успеят да ги намерят, ще трябва да ги заловят в момента на извършването на престъплението. Не могат просто да пратят корабите на Адам на дъното, докато лежат на котва в Ганданга. Ръцете им са вързани от сложните морски закони и старомоминските превземки на гласовитите социалистически страни, които са по-загрижени за човешките права на пиратите, заловени, докато нападат кораби в открито море, отколкото за жертвите. Страхуват се, че заловеният пират може да не получи честен съд или дори че ще бъде застрелян. Толкова великодушно и политически коректно от тяхна страна. А междувременно Адам вилнее из океана и трупа милиарди в касичките си.
— Екипажите на търговските кораби са невъоръжени в съответствие с изискванията на застрахователите, които им забраняват да вземат оръжие, както и от чувството им за самосъхранение, което им казва, че ако стрелят първи, пиратите ще отвърнат на огъня, а те имат огнево превъзходство. За Адам това си е направо открит ловен сезон, всеки ден му е като Коледа или Нова година.
Хектор ги остави да си помислят за момент.
— Така че какво ще правим? Дейв и Тарик, вие пропуснахте какво се реши дотук, така че ще го повторя.
Накратко им обясни какво се надяват да постигнат с операция „Лампос“.
— Както знаете, жена ми понесе смъртта и ужасното обезобразяване на майка си и единствената си дъщеря. Тарик също изгуби жена си Далия и сина си от ръцете на убийците на Адам. Адам е обявил цена за главата на жена ми и за моята и се е заклел пред Аллах, че ще ни убие, също както уби другите невинни членове на семействата ни. Ние искаме възмездие за мъртвите и сигурност за себе си и за всички спазващи закона мъже и жени, които пътуват през океаните. Бяхме приспани от лъжливото чувство за сигурност с вярата, че ни защитава разстоянието до малката му империя в Пунтленд, както и силите на реда на страната, в която живеем. Адам ни показа, че има способността да нанесе удар, където и да се намираме. Не ни оставя друга алтернатива, освен да го убием, преди той да е убил нас.
Всички замърмориха одобрително.
— След много обсъждания се реши, че не бива да започваме експедиция срещу него в крепостта му в Оазиса на чудото. Вече опитахме подобно нещо и изгубихме повечето си добри хора, включително и Рони Уелс. Тарик извади късмет и оцеля.
Читать дальше