Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Боя се, че Хенри няма да се покаже — рече тя. — Няма време да се подвизава в образа на гъска. В момента е зает с Кайла и Грейс.

— Четеш мислите ми. Наистина чаках Хенри — призна Хектор. — Мисля, че за първи път виждам усмивката ти, откакто започна всичко това.

— Изплаках се — рече тя. — Времето за сълзи свърши. Да оставим Хенри и Кайла сами, за да се опознаят отново.

Тя стана, хвана ръката му и двамата тръгнаха по пътеката към къщата до езерото.

Докато вървяха, Хектор я поглеждаше косо. „Не прилича на никоя друга жена, която познавам — помисли си той. — Другите щяха да бъдат абсолютно съсипани от такава жестока загуба. А тя сякаш почерпи сила и решимост от нея. Сега разбирам как е постигнала толкова много през краткия си живот. Тя е боец и никога не се предава. Никога не се отдава на самосъжаление. Може винаги да скърби за Кайла, но няма да позволи това да я пречупи. Изгуби Хенри в критичен момент в живота си. Той още й липсва, но тя продължи да се бори сама и пое легендарната му мантия. За мен е огромна чест да получа дара на любовта й. Обичта й е моята броня. С нея до себе си никога вече няма да зная какво е самота“.

Нямаха никакъв апетит за вечеря. Върнаха блюдата на готвача в кухнята. Хектор отвори бутилка кларет, отнесоха чашите до края на кея и седнаха, провесили крака над водата. Пиеха мълчаливо виното и гледаха как луната изгрява над езерото. Хейзъл заговори първа.

— Полицията още не е успяла да проследи лицето или лицата, оставили главите на милите ми момичета в банята — въздъхна тя.

— Нищо изненадващо — отвърна Хектор. — Охраната на ранчото в Хюстън не беше много затегната. Буквално стотици служители имат достъп до него — екипи по поддръжката на градините, доставчици на продукти, надничари, измервачи, водопроводчици, бояджии, електротехници и какви ли не още.

— Но как Адам е успял да се свърже с тях от Африка, на хиляди километри оттук? Всички тези хора със сигурност са американци.

— А също латиноамериканци, европейци, азиатци, африканци и други имигранти от двайсет различни националности… в това число и сомалийци от Пунтленд.

Тя се обърна и впери поглед в него.

— Сомалийци? Нима е възможно?

— Само в Канада живеят повече от четвърт милион сомалийци, които са влезли в страната легално, а границата й с Щатите е отворена. Страната на майка ти, Южна Африка, е наводнена с бегълци от северната част на континента. Не само от Зимбабве и Малави, но и много нигерийци и сомалийци. Повечето от сомалийците са от Пунтленд и са под влиянието на Типоо Тип. Ако полицията успее да залови убийците на Грейс и Кайла, те ще бъдат дребни риби, които дори не са знаели кой всъщност е поръчал убийствата.

Хектор замълча и прегърна Хейзъл през рамо.

— Така че разбираш, скъпа, това не е краят на работата. Адам тепърва започва. Разполага с хиляди, които да изпрати срещу нас. Безсмислено е да режем пипалата на Звяра. Те бързо израстват отново. Трябва да се върна и да отрежа главата му.

— Не виждаш ли, че той се опитва да те накара да направиш точно това? Именно затова е оставил онова предизвикателно предупреждение, че ще отнеме още две глави. Не бива да му позволяваш да те подвежда. Не бива да отиваш.

Тя постави длан върху ръката му и заговори настойчиво и разпалено:

— Ако изгубя теб, губя абсолютно всичко.

— Нямаме друг избор — отвърна той.

— Ако отидеш, идвам с теб.

Тонът й беше решителен, недопускащ възражения.

Последва кратко мълчание.

— Не, мила моя. Не мога да ти позволя да дойдеш. Знаеш как беше миналия път. Отново ще бъдем на територията на Звяра.

— Тогава прати Пади. Затова му се плаща. В това го бива — каза тя.

— Никога не бих могъл да изпратя друг да свърши нещо, което аз самият се страхувам да направя. Ако не отида, Звярът ще дойде за нас, точно както заплаши.

— Да, това е най-доброто решение. Нека дойде. Накарай го този път да се изправи срещу нас на наш терен. Ще бъдем готови за него.

Хектор впери поглед в нея на лунната светлина.

— Да! — замислено каза той, но после поклати глава. — Не. Той никога няма да дойде лично. Ще ни изпрати наемни убийци, също като преди. Има цели орди религиозни фанатици, към които да се обърне.

— Тогава трябва да му предложим някакво непреодолимо изкушение — тихо каза тя. — Нещо толкова примамливо, че да не бъде в състояние да се сдържи.

— Да не би да предлагаш да му пуснем стръв? Умно — кимна той. — Но какво би го накарало лично да излезе на открито?