Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Прекалено ужасно е — поклати глава старецът и отново захлипа.

— Трябва да ни кажеш, Джон — настоя Хектор.

Джон повдигна бавно глава и гласът му бе толкова тих и треперещ, че едва различиха думите му.

— Обезглавил я е. Отрязал и е главата — промълви той.

Хейзъл ахна.

— О, Господи, не. Защо му е било да прави това?

— Откраднал ли е нещо? — рязко попита Хектор. Тонът му бе прям и лишен от емоции.

Джон поклати глава.

— Значи казваш, че не е пипнал нищо? Не е взел нищо от къщата? — настояваше Хектор.

Джон отново вдигна глава и за първи път го погледна в очите.

— Не е взел нищо, освен…

Млъкна отново.

— Хайде, Джон! Кажи ни. Какво е взел?

— Взел е главата на Грейс.

Дори Хектор онемя за един дълъг момент.

— Взел е главата й? Полицията откри ли я?

— Не. Изчезнала е. Затова не можех да ви кажа преди. Прекалено е ужасно.

Хектор погледна Хейзъл в очите. Тя прочете изражението му и скочи на крака, закрила уста с длан.

— Мили Боже! — тихо промълви тя. — Отново Звярът!

Изведнъж се сети нещо.

— Кайла! Ох, Господи, спаси детето ми! Кайла! — отпусна се на колене и скри лице в дланите си. — Така се страхувам за детенцето си. Трябва да ида при нея.

Хектор я прегърна и я изправи. Погледна към седящия на дивана Джон.

— Трябва да вървим, Джон. Ужасно съжалявам. Живите обаче са с предимство пред мъртвите. Кайла е в смъртна опасност. Ако не направим всичко по силите си да не го позволим, същото може да се случи и с нея.

Тръгна към вратата, мъкнейки Хейзъл след себе си.

— Не можете да ме оставите. Моля ви, изчакайте поне докато я погребем — извика след тях Джон.

Хектор не му отговори. Двамата с Хейзъл изтичаха по стъпалата към все още чакащата отвън кола. Той настани нежно Хейзъл на задната седалка и седна до нея, без да престава да я прегръща.

— Откарайте ни веднага обратно до летището! — рязко заповяда на шофьора.

Веднагащом излетяха, позвъниха на Кайла, като оставиха апарата на високоговорител. Мобилният телефон на момичето моментално превключи на гласова поща. Хейзъл се обади в общежитието на Кайла в Денвър. Отговори й жизнерадостен млад женски глас:

— Кайла Банок! Добре! Не съм я виждала днес, но трябва да е някъде тук. Бихте ли изчакали, докато се опитам да я намеря?

Последваха седем минути мъчително очакване, след което момичето се обади отново.

— Няма я в общата стая. Почуках на вратата й, но никой не ми отговори. Никое от момичетата в общежитието не я е виждало от понеделник. Можете ли да попитате на регистратурата в основния блок? Ще ви дам номера.

Обадиха се още четири пъти, преди да намерят Саймън Купър в медицинското училище.

— Здравейте, госпожо Банок. О, извинете! Забравих, че вече сте омъжена. Здравейте, госпожо Крос.

— Саймън, трябва да говоря с Кайла. Знаеш ли къде е тя?

— О, не съм я виждал от миналия петък вечер. Уча за предстоящите изпити. Кайла не е много доволна от мен. Твърди, че не й обръщам внимание. Не ми се е обаждала и не отговаря на позвъняванията ми. Мисля, че ме наказва. Реших, че е с вас в Хюстън за уикенда.

— Не, Саймън, не сме в Хюстън. Пътуваме. Кайла е изчезнала. Опитай се да я намериш. Когато го направиш, моля те да й кажеш да ми се обади по спешност, става ли?

— Разбира се, госпожо Крос.

Хейзъл прекъсна връзката и двамата с Хектор се спогледаха.

— Не бива веднага да правим най-лошите заключения — каза той и докосна ръката й.

— Не — съгласи се тя. — Вероятно има някакво логично обяснение. Ще звънна на Агата в Хюстън.

Личната секретарка на Хейзъл отговори почти веднага. Беше разпознала номера на Хейзъл.

— Добър вечер, госпожо Крос — каза тя с обичайния си делови тон. — Или може би не е вечер там, където се намирате.

Хейзъл нямаше нито време, нито желание за любезности.

— Агата, виждала ли си Кайла?

— Боя се, че не. Във всеки случай, не и от сватбата.

— Моля те, опитай се да я намериш и й кажи да се свърже незабавно с мен.

Прекъсна връзката и погледна към Хектор. Очите й се напълниха със сълзи.

— Изчезнала е — нещастно промълви тя. — А ние седим безпомощни в тази тъпа машина над Атлантика. Какво можем да направим?

— Пади е във Ванкувър. Заминал е на някакъв семинар. Даде ми номера си.

Хектор прелисти бързо имената в мобилния си телефон.

— А, ето го.

Набра и секунда по-късно познатият ирландски акцент прозвуча по говорителя:

— О’Куин. Кой се обажда?

— Пади, Хек е. Имаме тревога първа степен.