Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Дръж се, скъпа! Идвам — извика той, като смъкваше рибарските си панталони. Бос и само по наполеонки, той се хвърли в течението и заплува с мощни загребвания към отсрещния бряг. Сложи ръце на раменете й да я задържи на каменистото дъно.

— Да не си пипнал пръчката — предупреди го тя. — Това е моя риба, ясно!

Кайла знаеше, че ако той докосне рибата, това дисквалифицира улова. Хейзъл, която ловеше във вира над тях, долови суматохата и се затича по брега с пръчка в едната ръка и фотоапарат в другата.

Какво става? — извика тя, но и двамата бяха твърде заети, за да й отговорят.

— Трябва да я издърпаш, Кай — предупреди я Хектор. — Зад завоя има водопад. Стигне ли до него, кажи й сбогом. Спри го бавно. Не дърпай рязко.

Вече я държеше за колана на рибарските панталони, за да не позволи да бъде завлечена на дълбокото. Тя опря пръчката в сгъвката на лявата си ръка и закри с длан макарата, за да спре бягството на рибата. Сьомгата започна да забавя движението си и накрая спря, когато оставаше корда за не повече от десетина навивания. Пръчката рязко се дръпна наляво и надясно, когато рибата тръсна масивната си глава. Внезапно тя се обърна и заплува към Кайла така бързо, както беше бягала.

— Прибери кордата от водата — каза й Хектор. — Навивай!

— Не е нужно да крещиш в ухото ми — запротестира Кайла. — Правя го.

— Но не достатъчно бързо, по дяволите. Не спори. Навивай, момиченце, навивай! Ако й дадеш възможност за маневри, ще ти скъса кордата като памучен конец.

В същото време Хейзъл допринасяше със съветите си от брега и се опитваше да ги улови в обектива на апарата.

— Кайла, погледни насам и се усмихни!

— Да не си посмяла да послушаш побърканата си майка! Не сваляй очи от проклетата риба! — предупреди я Хектор.

Сьомгата продължи нагоре по реката като сребриста падаща звезда. Хектор хвана Кайла през кръста и също я помъкна нагоре, като пляскаше и се препъваше в камъните. Виейки като избягали от лудница, те подгониха рибата. Тя се върна отново и те бяха принудени да обърнат след нея и да тичат надолу по течението. После отново нагоре и отново надолу. Внезапно, след цял час гоненица, сьомгата спря и те най-сетне успяха да я видят — легнала на дъното насред течението и тръскаща глава като булдог с кокал.

— Успя да я пречупиш, Кай. Вече е почти готова да се предаде.

— Хич не ми дреме за нея. Тя едва не пречупи мен — изхленчи Кайла.

— Ако отново чуя подобен език, ще те наковладя на баба ти, момиченце.

— Давай. След това изпитание не се страхувам от нищо, дори от баба Грейс.

Бавно и деликатно Кайла придърпа сьомгата по-близо до брега, като я повдигаше с всяко движение на пръчката с по няколко сантиметра от дъното и после отпускаше върха, за да навие кордата.

— Когато ни види, ще направи последен опит да се спаси. Бъди готова. Не й давай да развие цялата корда. Не се опитвай и да я задържиш.

Сьомгата обаче беше грохнала. Последното й бягство беше на по-малко от двайсет метра, след което Кайла успя да я обърне и да я придърпа обратно към брега. На плиткото изтощената риба най-сетне се обърна настрани и се предаде, хрилете й се отваряха и затваряха като духала в надеждата да уловят кислород. Хекшр нагази напред, пъхна пръсти в хрилете и като внимаваше да не скъса деликатните мембрани, повдигна леко главата, докато не задържа сьомгата в ръцете си като новородено. Отнесе я на брега и Кайла приклекна до него в дълбоката до кръста ледена вода.

— Колко тежи според теб? — попита тя.

— Повече от тринайсет килограма, по-малко от осемнайсет — отвърна той. — Но това няма значение. Рибокът си е твой завинаги. Това е важното.

Хейзъл коленичи пред тях и ги фотографира с огромната сьомга на скута и грейнали от щастие лица.

Хектор и Кайла отнесоха рибата на по-дълбоко и я обърнаха с глава надолу по течението, за да може водата да прониква в хрилете. Сьомгата бързо възстанови равновесието и силата си и се замята, за да се освободи. Кайла спря да я целуне по студения хлъзгав нос.

— Adieu! — сбогува се тя. — А сега отивай да направиш малки рибки, които да улавям.

Хектор пусна рибата, тя плесна два пъти с опашка и се понесе към дълбините. Двамата се разсмяха и се прегърнаха, обхванати от радост.

— Странно какви хубави неща се случват всеки път, когато си с нас, Хек — с внезапна сериозност рече Кайла.

Хейзъл запечата момента с фотоапарата си. Завинаги щеше да запомни дъщеря си такава.

Отлетяхадо Париж и качиха Кайла на директен полет до Денвър. Последваха четири дълги дни на преговори с Френската търговска палата, посветени на импортните тарифи и други проблеми около вноса на природен газ във Франция. Все пак намериха време да прекарат един следобед в Музея Д’Орсе, за да се възхитят на творбите на Гоген, както и цял ден в Музей Оранжери с водните лилии на Моне. След това продължиха към Женева, за да присъстват на търг на произведения на изкуството. Там се предлагаше картина, която Хейзъл желаеше отчаяно — „Парижка продавачка на цветя“ на Берта Моризо. Този път Хейзъл се вкопчи в яростна битка на наддавания с някакъв саудитски принц. Накрая й се наложи да капитулира и не я свърташе на едно място от яд.