Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Вие сте от Африка, нали, Крос? — попита той и очите му проблеснаха лукаво. — Как се озовахте тук, за бога?

Хектор примигна, но бързо се окопити и отвърна:

— Проклети африканци и гърци! Плъзнали са навсякъде, нали, сър?

Принц Филип изсумтя с огромно задоволство.

— Трети батальон на СВС, нали? Чувам, че сте добър стрелец, Крос. Трябва да прескочите до Балморал да ни помогнете с фазаните.

Погледна към секретаря си.

— Ще се погрижа, сър — промърмори онзи.

Когато кралската двойка се отдалечи, Хейзъл прошепна на Хектор:

— Толкова се гордея с теб! Даде на дъртия дявол точно това, което искаше. Не мислиш ли, че кралицата е най-сладката дребна госпожа, която си срещал някога?

На петия ден конят на Хейзъл Сандпайпър спечели Златната юбилейна награда и тя реши в крайна сметка да не уволнява новия си треньор. Даде празнична вечеря за двайсет души в „Анабелс“. Американският посланик бе сред гостите и в отговор ги покани на прием в официалната си резиденция Уинфийлд Хаус следващата седмица. Сградата беше прочута с това, че американското правителство се беше сдобило с нея през 1955 г. от Барбара Хътън срещу сумата от един долар. Хейзъл реши, че това е добър повод да извади оригиналната диамантена огърлица от трезора, в който се намираше.

Сред другите гости беше и норвежкият посланик. Двамата с Хектор си паснаха страхотно и когато чу, че Хектор и Хейзъл са рибари, посланикът ги покани да опитат късмета си на осемте километра от река Намсен в Норвегия, минаващи през имота му — една от реките, славещи се с най-много едра риба в Европа. Когато Хейзъл каза на Кайла за предложението, тя записка така пронизително, че майка й трябваше да дръпне слушалката на цяла ръка разстояние от ухото си.

— Ох, ужасно ми се иска да съм с вас, мила майко. Толкова много те обичам. Честна дума. Моля те! Много те моля!

— А какво стана с намерението да натриеш носа на Соупи Уилямс в края на годината?

— Дотогава има цяла вечност. Ако се съгласиш да дойда, ще работя два пъти по-здраво, като се върна, и ще те обичам до края на живота си.

Хейзъл прати самолета да я вземе.

Водите на широката Намсен се оказаха и дълбоки. През последния ден Хектор и Кайла. отидоха да ловят риба от срещуположните брегове на един вир. Кайла заметна към него с четириметровата си пръчка „Спей“ и остави стръвта да се носи по водата. Хектор видя как нещо сребристо проблесна дълбоко под мухата подобно на огромно огледало, отразяващо слънчевата светлина.

— Внимавай! — извика й той. — Долу те следи чудовищна сьомга. Не прави нищо. Остави я да налапа стръвта. Когато клъвне, не засичай. Ще измъкнеш куката от устата й. Остави я да я повлече, после я придърпай.

— Знам! Казвал си ми го безброй пъти! — извика му Кайла.

— Внимание! Идва отново.

Хектор се загледа във върха на пръчката. Огромната сребриста риба проблесна дълбоко в реката.

— Спокойно, Кай. Още е там. Ох, по дяволите, отказа се. Смени мухата. Действай бързо, Кай, рибокът няма да те чака цял ден.

Тя беше нагазила до кръста в студената вода, но изтегли кордата и я скъса със силните си бели зъби.

— Каква муха да сложа?

— Коя е най-малката и най-тъмната в кутията ти?

— „Мънроу Килър“ номер четиринайсет. Съвсем мъничка е!

— Сложи я и я хвърли на същото място.

В бързината си тя заметна малко несръчно и стръвта не достигна нужното място.

— Да я прибера ли, Хек?

— Не. Остави я така.

Зачака напрегнато. Във водата нямаше вече сребристи проблясъци, но изведнъж кордата спря да се носи свободно.

— Чакай! — извика той. — Не прави нищо.

Видя как върхът на пръчката леко се огъва.

— Играе си със стръвта. Не я засичай. Моля те, само не я засичай, Кай.

Изведнъж пръчката се огъна бавно, но решително.

— Вдигай! Сега!

Кайла бавно се дръпна назад, придърпвайки рибата, а пръчката се изви като лък. Един дълъг миг нищо не помръдна.

— Май закачих камък на дъното — извика тя.

— Риба е — грамадно добиче. Изчакай я. Още не е разбрала, че се е хванала.

Изведнъж макарата затрака като кречетало и кордата със съскане се понесе в тъмните води.

— Махни си пръстите от кордата, че ще ти ги откъсне. Кани се да скочи!

Водата изригна и сьомгата излетя сред пръски, подобно на сребърен снаряд от дулото на оръдие. Кръвта на Хектор се смрази, когато видя размерите й. Хилавото им момиче определено се биеше не в своята категория. Кайла държеше мрачно пръчката, а кордата продължаваше да се развива с бясна скорост и рибата се отдалечаваше надолу по течението.