Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Прав беше, скъпи — призна тя. — Тези хора са опасни.

— Какъв език само! — сгълча я той. — Това изобщо не може да се нарече политически коректно изказване.

Самият той тайно не беше толкова нещастен от резултата. Все пак харчовете й трябваше да имат някакви граници.

— Не говоря срещу цвета на кожата му. Дълбочината на портфейла му ме дразни.

Нужни бяха малко сладки приказки и много любене, преди да възвърне доброто си настроение.

Следващата спирка в сватбеното им пътешествие беше Русия. Както винаги, Ермитажът в Санкт Петербург ги омагьоса с несметните си богатства, които болшевиките бяха ограбили от обречените руски аристократи. В Москва обаче нещата отново се вгорчиха малко. През последните две години „Банок Ойл“ флиртуваше с руския гигант „Газпром“. Имаха проект за съвместна разработка на находища в устието на река Анадир в Берингово море. „Банок Ойл“ бяха похарчили десетки милиони, за да може предложението да стигне до масата на преговорите. А сега то се натъкна на айсберга на руската непреклонност и потъна безследно.

— Непоносими руснаци! Трябва да ги накажа по някакъв начин — фучеше Хейзъл, след като отново се настаниха в уютния разкош на салона на самолета и потеглиха за Осака. — Мисля да организирам сериозен бойкот на водката и хайвера.

— Така ще съсипеш руската икономика. Само си помисли за всички онези милиони сладки руски дечица, които ще умрат от глад заради теб.

— Господи! Сложи пръст направо в раната, Хектор Крос! Добре. Предавам се. И без това никога не съм си падала по Берингово море. Чувала съм, че било ужасно студено там.

Хектор се обади на главния стюард по интеркома.

— Донесете на госпожа Крос обичайната водка „Довган“ с лимонов сок, моля.

— Не е зле! — даде мнението си Хейзъл, след като я опита. — А след аперитива какво следва?

Тя хвърли поглед към спалнята на Версаче.

— Имам нещо наум — призна той.

— Да, определено никак не е зле!

Грамаднияттанкер стоеше на хелинга на корабостроителницата в Осака, готов да бъде пуснат на вода. Специално за събитието се беше събрал целият борд на „Банок Ойл“ и множество други важни клечки, в това число премиерът на Япония, емирът на Абу Зара и американският посланик в Япония.

Вътрешната част на кораба все още бе недовършена. Танкерът щеше да отплава с минимален екипаж до пристанището на Тайпе Чи-Лун в Тайван, където щяха да бъдат изпълнени довършителните работи и инсталирането на революционно новите товарни резервоари. Лифт качи гостите до горната част на скелето при носа, където всички се настаниха в откритата аудитория. Аплодираха, когато Хейзъл отиде в края на платформата, за да даде име и да пусне грамадния кораб на вода. От тази височина имаше чувството, че е застанала на планински връх, а светът е далеч под нея. Заместителят на шампанското, което трябваше да счупи в стоманения корпус, беше голяма бутилка австралийско искрящо шардоне.

— Няма да го пием, скъпи — каза сериозно тя, когато Хектор я попита защо е избрала точно това вино. — А ще го пръснем на парченца. Не искам да си спечелвам репутацията на разточителен човек.

— Изключително скромно от твоя страна, любов моя — съгласи се той.

Петдесет фотографи бяха фокусирали обективите си към нея, докато изнасяше речта си от високата платформа. Усиленият от високоговорителите й глас отекваше и се носеше над корабостроителницата долу, където се бяха събрали хиляди работници.

— Този кораб е паметник на гения на покойния ми съпруг Хенри Банок. Той създаде и в продължение на четирийсет години ръководи корпорация „Банок Ойл“. Прякорът му беше Гъската. Ето защо кръщавам този кораб „Златната гъска“. Бог да благослови него и всеки, който плава на борда му.

„Златната гъска“ се плъзна напречно по хелинга и когато влезе във водата, вдигна приливна вълна, която разлюля всички други кораби наоколо. Съдовете надуха сирените си и зрителите нададоха ликуващи викове и заръкопляскаха. Последваха пет дни срещи и банкети, преди Хектор и Хейзъл да успеят да се спасят отново.

Отлетяха до шинтоисткия храм на светлите спомени под Фуджияма. Трескавият им график ги беше оставил почти без сили и след задължителното посещение до свещената вишна в храмовата градина се върнаха в апартамента си и се изкъпаха заедно в горещата вана. Докато се киснеха в почти врящата вода, Хейзъл взе мобилния си телефон и го включи.

— Пет пропуснати повиквания от Дункелд — мързеливо промърмори тя и размърда пръстите на краката си по гърба му. — Чудя се какво ли иска майка. Обикновено не е така настоятелна. Колко ли е часът там?