Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Слушам. Разказвай, Хек.

— Майката на Хейзъл е била убита в Кейптаун. Тялото й било обезглавено, а главата — отмъкната от убиеца. Цялата работа смърди на Звяра. А сега и Кайла като че ли е изчезнала от училището си в Денвър. Връщаме се колкото се може по-бързо, но току-що излетяхме от Южна Африка. Трябва да вземеш чартър до Денвър, Колорадо. Там са видели Кайла за последно преди четири дни. Иди и я намери, Пади!

— Тръгвам веднага, шефе — отвърна Пади. — Първо ще уведомя отдел „Изчезнали“. Кой я е виждал за последно?

— Доколкото знаем, приятелят й Саймън Купър.

Хектор му даде телефонния номер.

— Кажи на Хейзъл да не се притеснява. Това не помага на никого.

— Обаждай ни се на всеки час, Пади, дори да нямаш какво да докладваш.

Осем часа по-късно Пади беше при шефа на полицията на Денвър. Бяха разпространили бюлетин за Кайла. Всички местни радио- и телевизионни програми излъчваха апел за информация и показваха снимка на Кайла. Бяха изпратени полицаи да разпитат Саймън Купър и всички други студенти от курса и общежитието.

— Засега нищо конкретно, Хектор. Всички работят по въпроса. Кайла не е спала в общежитието през последните три нощи, нито се е явявала на занятия от понеделник насам. Току-що говорих с шефа на полицията в Хюстън. Той познава добре Хейзъл. Изпитва огромно уважение към нея. Изпратил е хората си да обиколят обичайните места, където се е отбивала Кайла.

Когато самолетът кацна в Атланта за митническите формалности, Хектор незабавно му се обади отново.

— Трябва да вземем решение, Пади. Към Хюстън ли да летим или към Денвър? Какво ще ни посъветваш?

— Преди половин час получихме сведение от местната телевизия. Един зрител смята, че е познал момичето от снимката. Мисли, че я е видял на полет от Денвър до

— Хюстън преди два дни. Така че основното търсене се премества в Хюстън.

— Моля те, Господи, нека да е тя — промълви Хейзъл. — Кажи на Питър да попълни летателен план до Хюстън. Ще се обадя на Агата да прати кола на летището. Когато пристигнем, ще минава полунощ.

Двамата успяха да подремнат на пресекулки през последните часове от полета, но бяха изтощени, когато най-сетне стигнаха имението Банок. Всички лампи в къщата светеха и Агата ги посрещна на вратата.

— Някакви новини? — веднага попита Хейзъл.

— Съжалявам, госпожо Крос. Не съм чувала нищо от последния ни разговор. Опитват се да издирят всички пътници от полета, на който може да е била Кайла.

Веднага щом влязоха, те се обадиха отново на Пади.

— Нищо ново засега — каза той на Хектор. — Защо не опитате да поспите малко? Май се очертава напрегнат график през следващите няколко дни. Ще ви се обадя веднага щом открия нещо ново, обещавам.

— Добре. Благодаря ти, Пади.

Хекторсе пресегна в просъница, но макар чаршафът да бе още топъл от тялото на Хейзъл, леглото до него бе празно. Моментално се събуди и посегна към пистолета, който винаги лежеше на нощната масичка.

— Хейзъл! — остро повика той.

— Тук съм.

Тя стоеше до прозореца.

— Връщай се в леглото — нареди той.

— Стори ми се, че чух нещо.

— Какво? Аз не чух нищо.

— Беше заспал — каза тя. — Може и аз да съм сънувала.

— Връщай се в леглото, любов моя.

— Ще трябва да отида до тоалетната, че ще се пръсна.

Прекоси стаята — строен силует на фона на лунната светлина, струяща през прозореца. Отиде в банята и запали лампата. Спря изненадана. На мраморния й тоалетен рафт имаше нещо, което не бе там, когато си легна. Някакъв голям предмет, покрит с парче бял плат. Затвори вратата бавно и предпазливо; видя, че на покривалото е подпрян плик. Беше украсен като онези, които обикновено съдържат поздравителна картичка или послание от дарителя, от любимия.

— Хектор! — прошепна тя. — Толкова добре ме познава. Знае колко обичам подаръци от него. Милият се опитва да ме успокои.

Взе плика. Не беше адресиран, нито залепен. Отвори го, извади картичката и я загледа объркано. Не беше написана на английски, а с някаква източна писменост.

— Арабски?

Не беше сигурна. Погледна покрития предмет, пресегна се и повдигна края на плата. Дръпна покривалото настрани и откри две големи стъкленици като онези, в които се държат лабораторни образци. Все така объркана, тя спря да разгледа по-внимателно съдържанието на съдовете.

И изпищя. Писъкът й бе израз на най-необузданата, най-дълбока мъка на душата. Залитна назад и падна на белите плочки на пода. С ръце и крака се избута към най-далечния ъгъл на помещението и се сви там като диво животно в клетка. Отвори уста да изкрещи отново, но от устата й бликна мощен поток повръщано и оплиска половината под.