Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Писъкът й подейства на Хектор като токов удар. Той скочи от леглото и грабна пистолета. Докато тичаше към банята, вкара патрон в цевта. Влетя вътре с насочено напред оръжие. Приклекна на прага, хванал с две ръце дръжката на пистолета. Хейзъл се бе свила в ъгъла и той надуши миризмата на прясно повръщано и урина. Призля му от ужас.

„Ранена е, някой й е направил нещо“ — помисли си той. Бързо отиде до нея и коленичи.

— Хейзъл, какво става? Има ли някой тук? Защо си така уплашена?

Понечи да я докосне, но тя се дръпна, като клатеше глава и сочеше към тоалетния рафт. Хектор бързо се обърна с насочен напред пистолет и пръст на спусъка, готов да открие огън.

И тогава видя двете стъкленици. Нужни му бяха няколко мига, за да разбере какво гледа. Във всяка стъкленица, пълна с безцветен спирт, се рееше отрязана човешка глава. В лявата беше главата на Грейс Нелсън. Очите й бяха затворени, кожата бе пожълтяла от старост, цялата набръчкана и увиснала. Тънките сребърни кичури коса бяха прилепнали по лицето й като водорасли. Изглеждаше много стара, сякаш бе мъртва от сто години.

В дясната стъкленица беше главата на Кайла Банок. Очите й бяха отворени. Сякаш гледаха право в него. Вече не бяха искрящосини, а мътни и безизразни като речни камъчета. Устните й бяха леко разтворени и белите й зъби се показваха в нещо като цинична усмивка. Кожата й бе бледа, но гладка и безупречна. Косата се рееше около лицето й в златен облак. Сякаш току-що се бе събудила от дълбок сън. Хектор знаеше, че ако продължи да я гледа още секунда, сърцето му ще се пръсне.

Наведе се, взе Хейзъл на ръце, за да я отнесе на леглото и да я положи в него. Обади се по интеркома на Агата. Тя отговори почти моментално.

— Кажи на охраната да претърси къщата и терена за неканени гости. Обади се на полицията. Станало е убийство. Трябва ни и доктор за Хейзъл.

Замълча за момент.

— Спешно е.

Съблече нощницата на Хейзъл и избърса лицето и тялото й с влажна кърпа. После я зави, легна до нея и я прегърна. Тя се притисна в него. Цялото й тяло трепереше, зъбите й тракаха. Ужасни, раздиращи сърцето хлипове се изтръгваха дълбоко от гърдите й. Хектор я държеше в обятията си и й шепнеше нежни думи до пристигането на доктора.

— Жена ми изгуби дъщеря си. Намира се в ужасен шок — обясни Хектор.

Докторът й направи инжекция, която я отнесе в дълбоката черна дупка на безсъзнанието.

— Искам да я откарам в клиниката и да я поставя под денонощни грижи, докато не се възстанови напълно — каза той.

— Добре — съгласи се Хектор. — Очертават се доста напрегнати дни и тя не бива да се замесва в…

Млъкна, когато чуха полицейските сирени, приближаващи през поляните към къщата.

— Веднага ще се обадя за линейка.

След като Хейзъл беше свалена долу на носилка, Хектор я целуна и остана загледан след отдалечаващата се линейка. После се върна в банята и покри двете глави с бялата покривка. Отвори плика и прочете арабския текст върху картичката.

„Кръвният дълг е четири. Две глави са взети, остават още две до изплащането му“.

Седемдни по-късно денвърската полиция извади обезглавеното тяло на Кайла Банок от канализацията зад спортната арена на територията на университета. Няколко души се бяха обадили да се оплачат от миризмата. Трупът беше в напреднала фаза на разложение. Гробарите го запечатаха в оловен ковчег, който бе положен в бял мраморен саркофаг заедно с балсамираните глави на Кайла и баба й. Върху капака бяха гравирани имената на двете. Чартърен полет го достави до Стийм Боут Спрингс, откъдето беше откаран до мавзолея на Банок на хълма Спайглас. Същия ден тленните останки на Грейс Нелсън бяха кремирани в Южна Африка и чичо Джон пръсна прахта й в лозята на Дункелд.

Само шепа роднини и приятели присъстваха на погребението на върха на Спайглас. Саркофагът бе поставен върху постамент от розов мрамор от дясната страна на бащата на Кайла. Свещеникът, който я беше кръстил, отслужи семплата служба. Нямаше речи. След това всеки опечален остави по една червена роза върху капака и излезе. Саймън Купър беше сред тях и плачеше открито.

— Никога не съм срещал момиче като нея. Искахме да се оженим и да си имаме дом и деца. Беше прекрасна.

Замълча.

— Съжалявам, госпожо Банок, не исках да правя сцени.

— Радвам се, че дойде, Саймън — каза му тя.

Когато останаха сами, Хектор и Хейзъл слязоха по поляната и седнаха заедно на каменната пейка. Хектор погледна небето. Хейзъл се усмихна тъжно.