Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Кейптаун е с около седем часа след нас. Така че там е малко след пладне.

— Добре, ще опитам да й се обадя.

Хейзъл набра номера. Отговориха й след десетина позвънявания.

— Здравей, чичо Джон. Хейзъл е — каза тя, след което млъкна и се заслуша с растящо учудване. Накрая го прекъсна.

— Чичо Джон, защо не ми даваш да говоря с нея?

Възбудата й нарастваше бързо.

— Добре! По дяволите. Ето го.

Закри микрофона с длан.

— Не иска да ме свърже с майка и не ми казва нищо. Иска да говори с теб, само това повтаря.

Хектор взе телефона.

— Джон? Аз съм, Хектор. Какво става?

От другата страна цареше мълчание, последвано от мъчителните звуци на плачещ възрастен мъж.

— За Бога, Джон. Говори.

— Не зная какво да правя — изплака Джон. — Тя си отиде и няма кой да заеме мястото й.

— Нищо не ти се разбира, Джон. Вземи се в ръце.

— Грейс. Мъртва е. Двамата с Хейзъл трябва да дойдете. Сега. Веднага. Моля те, Хектор. Трябва да доведеш Хейзъл. Не зная какво да й кажа. Не зная какво да правя.

Връзката прекъсна. Хектор погледна към Хейзъл. Беше смъртнобледа, а очите й бяха огромни и толкова тъмносини, че изглеждаха почти черни.

— Чух — прошепна тя. — Чух какво каза. Майка ми е мъртва.

Изхлипа веднъж, сякаш в сърцето й се беше забила стрела, и протегна ръце към него. Двамата се прегърнаха в димящата вода на ваната. След известно време Хейзъл се съживи.

— Скъпи, нужно ми е малко време да се възстановя от това. Моля те, говори с Питър от мое име.

Питър беше капитанът на самолета.

— Кажи му, че трябва незабавно да отлетим за Кейптаун. Че най-късно след два часа ще бъдем на летището.

Заредиха гориво в Пърт в Западна Австралия и час по-късно отново бяха във въздуха. Следващата и последна спирка за презареждане беше остров Мавриций. Многократно се опитваха да се свържат с чичо Джон, но той не отговаряше. Хейзъл му изпрати съобщение от Мавриций горе-долу кога ще пристигнат в Кейптаун, но отговорът дойде от секретарката на Грейс, която потвърди, че ще ги чака кола. Когато кацнаха в Кейптаун, нервите им бяха опънати до скъсване. От потеглянето от Япония почти не бяха говорили за друго освен за смъртта на Грейс и накрая Хектор се видя принуден да настоява Хейзъл да вземе приспивателно. Когато кацнаха, тя още беше замаяна от хапчето. Хектор никога не я беше виждал така изпита и измъчена.

Веднага щом се настаниха в колата и потеглиха към планините и Дункелд, Хейзъл се опита да изкопчи информация от шофьора. Но дори да знаеше нещо повече от факта, че госпожа Грейс е мъртва и че тялото й е откарано с линейка, не казваше нищо. Явно някой му беше наредил да си затваря устата и въпросният някой можеше да бъде единствено чичо Джон. Накрая обаче се изпусна мъничко.

— Поне полицията вече си тръгна, госпожо.

Хейзъл захапа подхвърлената троха информация и се опита да измъкне още, но шофьорът я погледна с ужас и се оттегли зад преградата на престореното неведение. Накрая дори тя се принуди да престане да му досажда.

Чичо Джон ги чакаше на верандата на къщата. Когато слезе по стъпалата да ги посрещне, едва го познаха. Изглеждаше остарял с двайсет години. Лицето му бе същинска развалина. Хейзъл не си спомняше косата му да е била толкова бяла. Движеше се като старец. Тя го целуна леко и го погледна в очите.

— Какво правиш, чичо Джон? — настоятелно го попита. — Защо не ми казваш какво се е случило с майка? Зная, че не беше болна. Как така е мъртва?

— Не тук, Хейзъл. Влезте вътре и ще ви кажа всичко, което знам.

Когато влязоха в дневната, Джон я отведе до дивана.

— Седни, моля те. Разтърсваща работа. Аз самият още не мога да дойда на себе си.

— Вече не издържам. Кажи ми, по дяволите.

— Грейс беше убита — изломоти той и захлипа. Свлече се на мястото до нея и цялото му тяло се разтресе от мъка.

Изражението на Хейзъл се промени и тя го прегърна, като се мъчеше да го успокои. Той се притисна в нея като объркано и уплашено дете.

— Грейс беше единствената ми родственица. Имах само нея, а сега я няма.

— Кажи ни какво стана. Кой я е убил?

Хейзъл говореше нежно. Беше успяла да овладее собствената си мъка.

— Не знаем. Убиецът е влязъл в къщата. Отровил е кучетата и някак е успял да прекъсне охранителната система. После се е качил в спалнята й. Аз спя само през две врати, а не чух нищо.

Хейзъл го зяпна тъпо, изгубила дар слово. Наложи се Хектор да зададе следващия въпрос:

— Как го е направил, Джон? Удушил ли я е? Или я е ударил с нещо тежко?