Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Много си несправедлива към внучката ми. Все пак трябва да ти напомня, че не съм съвсем изкукуригала. Още мога да чета сантименталните колонки на светските списания. Както много добре ти е известно, абонирана съм за повечето от тях. Двамата с господин Крос вдигнахте много шум по цял свят, млада госпожо. Все пак признавам, че информацията, до която не успях да се добера от тези източници, ми бе изпратена по имейла от Кайла. Внучката ми има много високо мнение за вас, господин Крос. Надявам се да е оправдано.

Грейс Нелсън беше висока слаба жена в края на шейсетте и вдъхваше респект и опасения. Някогашната й несъмнена прелест беше съзряла до величествено и внушително, макар и леко страховито присъствие. Кожата й бе все още гладка, почти без бръчки. Внимателно подредената й коса беше като излъскано сребро. Дясната й ръка обаче, която протегна на Хектор, макар добре оформена и с маникюр, беше покрита с тъмните петна на възрастта. Хектор я пое и я целуна. Грейс се усмихна за първи път, откакто той слезе по стълбата.

— Изглежда внучка ми донякъде е права. Имате обноски, господин Крос.

— Това е най-големият комплимент на майка — едва чуто промърмори Хейзъл.

— Много мило от ваша страна, госпожо Нелсън. За мен ще бъде чест, ако ме наричате Хектор.

Грейс се замисли за момент и отново се усмихна.

— Е, щом сте на път да ми станете зет, намирам това за приемливо, Хектор.

Шофьорът на Грейс подкара нейния „Майбах“ през планините и лозята. Минаха през живописното селце Франсшоек и продължиха по Низината на хотентотите, докато не преминаха през внушителния варосан портал на имението Дункелд, кръстено на рожденото място на Грейс. Зад портала се простираха хектари безупречно подредени на ниски дървени рамки лози. От тях висяха тежки тъмнопурпурни гроздове.

— Пино ноар? — попита Хектор и Грейс го изгледа въпросително, след което кимна.

— Значи разбирате от лозя и вина, младежо?

— Хектор разбира от абсолютно всичко на този свят. Понякога е направо като трън в задника — обясни Хейзъл.

— Не бъди така вулгарна, Хейзъл — сгълча я Грейс.

Къщата бе в холандски колониален стил, проектирана от Хърбърт Бейкър през 1910 г. По-малкият брат на Грейс ги очакваше на предната веранда. Беше висок и строен мъж в началото на шейсетте, загорял от слънцето, с широки рамене и плосък корем от ръчната работа в любимите си лозя.

Хейзъл ги представи.

— Това е малкият брат на майка, чичо ми Джон, а това е Хектор. Чичо Джон е винарят на имението.

— Добре дошли в Дункелд. Чували сме много за вас, Хектор.

— Както и аз за вас, Джон. Трийсет и два златни медала на изложби на вино през годините и рейтинг деветдесет и осем точки от Робърт Паркър за последната ви реколта каберне совиньон.

— Значи харесвате виното? — Джон изглеждаше невероятно поласкан.

— Обожавам виното.

— Какво ще кажете да слезем в избата за малка дегустация, когато дамите ни дадат няколко свободни минути?

Хейзъл гледаше с едва прикрито веселие как Хектор прилага типичния си чар върху семейството.

На втория ден Грейс го отведе в своята градина със сагови палми. Тя бе отбелязана от Кралското ботаническо общество в Кю Гардънс като една от най-богатите частни колекции в Африка. Двамата прекараха половината следобед заедно там и се върнаха в къщата като заклети приятели. Хектор дори беше получил разрешението да се обръща към нея на малко име.

Последната вечер от посещението им цялото семейство вечеря в избата на Джон. Върнаха се в голямата къща с искрящи очи, зачервени бузи и развързани езици. Походката на Грейс беше мъничко нестабилна, но тя се оправда с леко главоболие и се оттегли рано, като преди това поднесе бузата си на Хектор за целувка. На следващата сутрин Джон и Грейс ги откараха до терминала на „Тъндър Сити“.

— Ще дойдеш на сватбата, нали, майко? Ти също, чичо Джон.

— Имаш тържественото ми обещание, скъпа Хейзъл. И двамата ще бъдем там — отвърна Грейс и позволи на Хектор да я целуне по двете бузи. — Добре дошъл в семейството, Хектор — каза му тя. — От много време Хейзъл се нуждаеше от мъж като теб.

— Ще бъда добър с нея, Грейс.

— И тя да гледа да бъде добра с теб, иначе ще си има работа с мен.

Хейзълизбра първи юни за сватбен ден и успя да съкрати списъка на поканените гости само на 2460 души. Хектор покани двама — брат си Теди и Пади О’Куин. Теди отклони поканата. Така и не беше простил на Хектор, че бе любимецът на баща им. Пади прие и освен това се нагърби с ролята на шафер. Чичо Джон предаде булката, а Кайла беше шаферка на майка си. В сватбения навес в средата на първия ред беше разположен специален фотьойл с кадифени възглавници за Грейс Нелсън, която след чаша-две от кристалното шампанско на Луи Рьодерер обикновено леко залиташе ляво на борд.