Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Погледна отново Тарик.

— Върви тогава, стари приятелю. Ако мога да направя нещо за теб, само ми съобщи по Пади О’Куин.

— Може да отнеме време… дори години — предупреди го Тарик.

— Зная — кимна Хектор. — Ще бъдеш на заплата в „Банок Ойл“ колкото и време да ти е нужно. Върни се при нас, когато всичко приключи.

— Благодаря, Хектор. Благодаря, госпожо Банок.

Тарик прегърна Хектор и се поклони дълбоко на

Хейзъл. После се обърна и тръгна покрай тръбата към пистата. Не погледна назад.

Хектор и Хейзъл разговаряха често за него през следващите месеци, но от Тарик нямаше никаква вест и постепенно споменът за него беше изтикан на заден план от трескавия им живот. Не го забравиха, но мисълта за него ден след ден престана да бъде така мъчителна и натрапчива. Хейзъл изрази много добре това една вечер, цяла година след срещата им с Тарик Хакам в Сиди ел Рациг. Кайла беше прекарала великденската ваканция в ранчото с тях и в понеделник трябваше да се върне на училище. Двамата пиеха шампанско преди лягане. Хейзъл вдигна чашата си към Хектор.

— Слава Богу, че Кайла е в безопасност в Америка и че онзи ужас е така далеч като разстояние и време.

Понастояване на Хектор управлението на „Банок Ойл“ започна сериозни проучвания в областта на алтернативните енергийни източници. Той успя да се сдобие с пет патента от млад гений, за когото никой не беше чувал. Изобретенията имаха такъв потенциал за по-евтино и ефективно производство на електричество от вятъра, че „Шел“ и „Ексон“ скоро пожелаха да участват в предприятието. В края на втората финансова година след влизането на Хектор в борда „Банок Ойл“ беше в състояние да обяви увеличаване на дивидентите със седем и половина процента. Цената на акциите, която дремеше в продължение на няколко години, скочи на 255 долара.

Като капак на всичко това излязоха и резултатите от предпоследната година на Кайла във ветеринарното училище. Беше се класирала на трето място от курс от трийсет и шест студенти. Психотерапевтът й Телма Хендерсън обяви, че тя е напълно излекувана. Бе наддала малко и свежата здрава млада кръв отново придаваше сияние на кожата й. За Хейзъл щастието беше пълно.

Поредната година се изтъркаля неусетно. Дойде Денят на благодарността и Кайла пристигна от Денвър, за да прекара празника в дома им в Хюстън. Водеше със себе си гост. Той караше последна година в Медицинския колеж на Университета на Колорадо. Името му беше Саймън Купър. Кайла го настани на празничната маса и го погледна с блеснали очи. Реакцията на Хейзъл бе съвсем предсказуема.

— Ужасен сноб си, скъпа — разсмя се той. — Всъщност той е собственик на верига от над сто и трийсет огромни магазини за железария. В сравнение с него аз съм бедняк.

— Да не си посмял да сравняваш когото и да било на този свят със себе си.

— Такъв е изборът на Кайла. Ако се противопоставиш, само ще увеличиш решимостта й. Но вече си научила този урок, нали?

Вечерта, докато помагаше на Хектор да подготви барбекюто, Кайла помоли Саймън да донесе нова торба дървени въглища.

— Какво стана с намеренията ти да се посветиш на сафическите удоволствия на лесбийките? — попита я Хектор, след като останаха сами. — Имаш ли някакъв напредък?

— А, това ли? — небрежно отвърна тя. — Не получих подкрепа от теб, така че зарязах работата върху проекта.

Забоде с вилицата поредното парче месо от скарата, остави го в подноса и каза, без да го поглежда:

— Видях, че двамата със Саймън бъбрите. Какво мислиш за него?

— Саймън Купър ми прилича на стабилно момче. Най-добре е да помислиш два пъти, преди да го хвърлиш обратно в езерото.

— Обичам те, Хек. Преценките ти за хората винаги са безупречни. Но какво мисли майка ми за него?

— Трябва да питаш нея, не мен.

Кайла кимна и в същия момент Саймън се върна с дървените въглища. Тя взе подноса и го отнесе в кухнята. Хектор махна капачките на още две бири и подаде едната на Саймън. Забъбриха дружески, докато чакаха връщането на дамите. Хектор научи, че той е на двайсет и шест и че не само е симпатичен и хващащ окото, но и интелигентен, с интереси в много други области освен медицината — джаз, история на футбола, риболов и политика. Накрая Хейзъл и Кайла се появиха от кухнята с купища храна. Кайла вървеше няколко крачки зад майка си и Хектор я погледна въпросително. Тя грейна и му смигна в отговор.

На следващата сутрин Саймън замина да прекара остатъка от ваканцията със семейството си. Хейзъл даде на прислугата почивен ден. Отново останаха само тримата. През целия ден Кайла кипеше от енергия и добро настроение. Гледаха футбол по телевизията и тя отиде в кухнята, за да се върне с огромна купа горещи пуканки с масло. Изгълтаха ги, докато жените викаха на висок глас за „Тексас Лонгхорнс“. Хектор се престори, че не знае нищичко за правилата на играта.