Уилбур Смит - Порочен кръг

— Не бързай…

През вратата се чуваха звуци от повръщане. После водата бе пусната и тя излезе. Очите й бяха зачервени, но всеки косъм в косата й бе на мястото си. Седна пак на стола и го погледна.

— И вие сте плакали… — Той наклони глава в знак на потвърждение и тя продължи: — Така ви харесвам още повече. А бебето?

— Момиченце е — отговори той и тя тъжно се усмихна.

— Да. Хейзъл и аз го знаехме. Добре ли е?

— Прекрасна е. Но трябва много да внимаваме фактът за раждането и оцеляването й да не стане публично достояние. Ако това се случи, тя ще бъде в същата опасност, в която беше Хейзъл. Налага се да я скрием. Ще ми трябва помощта ти.

— И ще я получите, разбира се, каквото и да поискате.

— Всичко с времето си. Първо искам от теб да намериш в Уинчестър погребална фирма. Веднага след като полицията приключи с разследването си и освободи тялото, погребалните агенти трябва да го вземат от болницата „Роял Хемпшър“ и да го подготвят за кремация. После трябва да направят всичко възможно кремацията да се състои колкото може по-бързо.

— Друго?

— В сейфа на жена ми има голям дебел плик с червени восъчни печати. Донеси ми го, моля.

— Веднага… знам за кой плик говорите. — Тя стана и го погледна настойчиво. — И двамата трябва да сме смели. Ти би го очаквала от нас.

Агата излезе от стаята, но се върна след няколко минути и остави издутия плик на бюрото на Хектор.

— Благодаря ти. Има още нещо… Трябва да информираме онези, които трябва да знаят, какво се е случило с жена ми. Бъди така добра да прегледаш адресната книжка на Хейзъл и да направиш списък с имената. Дай ми го. Аз ще съставя съобщението, което да им бъде изпратено.

Хектор я изчака да излезе, преди да разгледа плика. Беше адресиран на ръка до него. Обърна го, за да се увери, че печатите са непокътнати.

Хейзъл бе написала на гърба на плика с решителния си почерк: „Да се разпечата в случай, че умра“.

Той подпъхна върха на извития арабски нож за хартия и отвори плика. От него се изсипа наръч документи. В горния край на купчината бе закрепено с кламер писмо. Разпозна почерка й и го прободе остра болка, когато прочете обръщението:

Мили мой, Хектор,

Надявам се никога да не прочетеш това, защото обратното би означавало, че се е случило немислимото и двамата с теб сме разделени завинаги…

По-нататък тонът на писмото ставаше по-делови. Тя му описваше размера и разпределението на състоянието й.

…По-голямата част от собствеността на мое разположение през време на живота ми в действителност се притежава от „Семеен тръст Хенри Банок". Това включва ранчото в Хюстън, онова в Колорадо, апартаментите във Вашингтон и Сан Франциско, къщата в Белгрейвия и „Брандън Хол" в Хемпшър. Всички те ще бъдат върнати на тръста от момента на моята смърт…

Хектор изсумтя. Нищо дотук не го изненадваше. Той и за миг не би помислил да продължи да живее в който и да е било от тези величествени домове. Не би понесъл духът на Хейзъл да витае до него из празните им стаи.

…Единственото, което действително се води на мое име, е островът на Сейшелите и 4,75 % от пазарната капитализация на „Банок Ойл“. Съгласно условията в завещанието на Хенри, аз администрирах и гласувах с другите 48 %, но и тези дялове се връщат на тръста след смъртта ми.

В случай че ние двамата с теб имаме собствени деца, те ще получат щедра издръжка от тръста. Хенри беше добър съпруг и истински светец. Той съзнаваше, че почти сигурно ще си отиде преди мен и че аз най-вероятно отново ще се омъжа. И не искаше аз и още неродените ми деца да бъдем наказани заради това. Сигурна съм, че е уредил каквото е нужно за което и да е от децата ми, независимо дали бащата е той, или не е той.

Знам, че ще изпаднеш в „екстаз“, след като започнеш да си общуваш с тръста, но ще се наложи да го направиш заради нашите деца. Ще използвам собствения ти израз, за да обрисувам тези господа:

Сбирщина скръндзави адвокати с лица като цукала.

Моля те, бъди мил с тях, скъпи, дори ако те влудяват. Хенри ги е заклел да пазят мълчание.

Те не могат и няма да ти кажат нищо за тръста. Няма да ти съобщят имената на другите бенефициенти, нито какви са активите на тръста. Хенри съвсем съзнателно избра Каймановите острови за база на тръста, понеже тази малка държава прилага в действие принципа за неразкриване на информацията. Те няма да се впечатлят дори от заповед, издадена от Върховния съд на Съединените щати.

Ти обаче можеш да бъдеш сигурен, че нашите деца ще получат всичко, което им е нужно, без управителите на тръста дори да заекнат за нещо. Хенри винаги е бил крайно щедър. Едно от условията му бе всеки долар, спечелен от бенефициент, да бъде допълван с три долара от тръста. Така че, когато Кайла спечелваше по 100 долара за гледане на детето на съсед, тръстът веднага й изплащаше още 300. Когато от „Банок Ойл“ ми изплатиха няколко милиона долара като директорско възнаграждение… Да обяснявам ли още?