Уилбур Смит - Порочен кръг

— Моля те, кажи на Мари да ми донесе кана кафе. След това, в два следобед, събери целия персонал в синия хол.

Качи се на горния етаж. Посегна към самобръсначката си, но импулсивно реши да не се бръсне в памет на Хейзъл. Взе си само душ и влезе в стаята си по халат. Мари донесе подноса с кафето.

— Закусихте ли вече с мадам?

— Не се безпокой за закуската. Съобщи ли ти господин Рейнолдс за срещата следобед?

— Да, направи го, сър.

Хектор се облече в обичайното си всекидневно облекло и отиде в кабинета си в дъното на коридора. Седна зад бюрото си и посегна към телефона. Пади му отговори на четвъртото позвъняване.

— Пади, ужасно е да ти го съобщя, но… Хейзъл не оживя. Почина тази сутрин в пет.

Настъпи продължителна тишина, докато Пади намери точните думи, след което остро изрече:

— Моите съболезнования, Хек. Ще се доберем до кучите синове, които ти причиниха това. Заклевам се! Кога ще е погребението? Настя и аз бихме искали да присъстваме.

Настя бе обучената от руските тайни служби съпруга на Пади, красива рускиня, блондинка, дублирала Хейзъл в операция „Троянски кон“, когато бяха заличили от лицето на земята укреплението на пиратите в Сомалия.

— Частна кремация. Никаква шумотевица. Винаги е искала да бъде така. Обаче, ако можете да дойдете тук, вие двамата сте сред малкото, които Хейзъл би желала да присъстват. Къде сте?

— В Абу Зара. „Емирейтс“ имат пряк полет до „Хийтроу“ утре сутринта. Ще го вземем — кратко го увери Пади.

— Ела! — каза му Хектор. — Кремацията няма да се състои веднага. Полицията ще иска да се направи аутопсия. Но вие елате. Двамата с теб трябва да поговорим. И да планираме някои неща.

— А бебето, Хек? Оживя ли малкото създание?

— Роди се с цезарово сечение, преди Хейзъл да… — запъна се. Не искаше да произнася думата. Беше толкова окончателна. Побърза да продължи: — Казва се Катрин. И е разкошна.

— В такъв случай прилича на Хейзъл, не на теб. — Смехът на Хектор прозвуча повече като изграчване и Пади продължи: — Налага се да я скрием, Хек. Ако звярът научи за нея, те ще се върнат и за двама ви.

— Точно това ме безпокои, Пади. Аз не им трябвам. Интересуваше ги само Хейзъл.

— Разкажи ми — подкани го Пади.

— Можеха да стрелят необезпокоявани в мен, но не го направиха. Съвсем съзнателно ми преградиха пътя. Разтовариха цял тон тухли на шосето, за да блокират достъпа ми.

Двамата замълчаха, обмисляйки загадката.

— Не знам отговора. Не разбирам логиката — призна накрая Пади. — Може би са били предупредени да не се залавят с теб. Не знам… Предполагам, ще се изясни, докато се разправим с тях. Но няма да рискуваме с твоята Катрин. Ще я скрием на място, където да не могат да я открият.

— Добре, Пади, преди да тръгнеш от Абу Зара, намери там безопасна къща за Катрин. Опитай се да наемеш най-горния етаж на някой от новите небостъргачи, които емирът строи на брега — нещо, което лесно да се защитава.

— Ще говоря лично с принц Мохамед. Няма проблем…

Принцът беше зет на емира и контролираше не само финансите, армията и полицията, но и строителната програма на държавата. Беше задължен на „Банок Ойл“, компанията, пробила дупката, направила Абу Зара една от най-проспериращите малки държави на света.

— Прекрасно! Изпрати ми имейл с данните за полета ви, Пади. Ще ви посрещна.

Затвори и натисна бутона на интеркома. Агата, секретарката на Хейзъл, която се намираше в кабинет в края на коридора, отговори веднага.

— Агата, ако обичаш, ела веднага при мен.

— Госпожа Крос с вас ли е, сър? Има някои писма, които трябва да подпише.

— Ела в кабинета ми и ще ти обясня всичко.

Когато Агата почука на вратата, Хектор натисна с коляно бутона и я отвори. Агата влезе. Беше със строг делови сив костюм. Сивата й коса бе грижливо оформена. Тази жена работеше за Хейзъл от времето на брака й с Хенри Банок.

— Седни, моля те. — Тя седна срещу него и приглади полата си върху коленете.

— Имам трагични новини, Агата…

Тя се надигна наполовина от стола с лице, изкривено от страх.

— Госпожа Крос, нали? Нещо ужасно…

— Седни, Агата. Разчитам на теб да запазиш спокойствие и да бъдеш силна, каквато си била винаги. — Той пое дълбоко въздух и изрече фаталните думи: — Жена ми е мъртва.

Тя се разплака беззвучно.

— Как почина? Беше толкова млада и жизнена. Просто не ми се струва възможно…

— Беше убита — обясни той и тя рязко стана.

— Може ли да използвам тоалетната ви, господин Крос. Мисля, че ми се повдига.