Уилбур Смит - Порочен кръг

— Това е невъзможно, сър. Тук е болница и…

— Сестра Палмър, имате ли деца? — прекъсна я той.

Тя се поколеба и му отговори с променен глас:

— Имам шестгодишен син.

— Представете си тогава как бихте се чувствали да умирате, без да сте го видели…

— Имаме правила… — неубедително възрази тя.

— Които ни най-малко не ме интересуват. Жена ми може да умре. Слезте в родилното и донесете тук дъщеря й. Веднага!

Сестра Палмър се поколеба и прошепна:

— По това време на нощта има толкова малко хора.

Но изправи гръб и тръгна към вратата. Затвори я тихо зад себе си. Хектор доближи устни до ухото на Хейзъл и прошепна:

— Права беше, Хейзъл, любима! Момиченце се оказа. Казва се Катрин Кайла, точно както смяташе да я кръстиш. — Той се вгледа в очите й, търсейки признаци на живот. Имаше усещането, че гледа в две бездънни сини езера. — Сега ще донесат Катрин. И ще видиш колко е хубава. Косата й ще бъде златна, също като на сестра й. Тежи почти три килограма… — Той нежно я погали по бузата, продължавайки да й шепне мили думи и окуражавания.

Кардиомониторът продължаваше да издава равномерен сигнал. Назъбената линия върху екрана бе периодична и с еднаква амплитуда.

На Хектор му се стори, че чака цял век, но в един момент вратата зад него се отвори и влезе сестра Палмър. Усмихваше се. Следваше я Бони — сестрата в родилното отделение. В ръцете си носеше опакован в синьо одеялце пакет. Хектор скочи на крака и се втурна към нея. Без да каже нито дума, Бони му подаде пакета. Хектор посегна към него неуверено, после отстъпи и прошепна:

— Откъм кой край да я поема? Страх ме е да не я изпусна.

— Сгънете ръка — нареди му Бони и той се подчини. Тя положи Катрин в сгъвката на лакътя му. Хектор беше изплашен сякаш държеше тиктакаща бомба.

— Никога не съм правил това.

— Тя няма да се счупи — увери го Бони. — Бебетата са много издръжливи. Дръжте я сякаш я обичате.

Малко по малко Хектор започна да се отпуска. Усмихна се.

— Мирише много хубаво — отбеляза той и усмивката му се разшири. — И е едновременно топла и мека.

— Аха! — потвърди Бони. — Бебетата са точно такива.

Хектор се обърна пак към леглото, продължавайки да държи бебето в ръцете си. Наведе се над Хейзъл, за да изравни личицето на Катрин с нейното.

— Погледни я! — прошепна той. — Не е ли разкошна?

Нищо не помръдна в лицето на Хейзъл — изражението й остана все така пасивно, а очите й безизразни. Той приближи двете лица едно до друго.

— Мисля, че дъщеря ти се нуждае от целувка, госпожо Крос — каза той и допря устните на Катрин до тези на Хейзъл. Устните на бебето веднага започнаха да правят опити да смучат, насочвани от топлината. То размърда глава, докосвайки лицето на майка си. Но лицето не помръдваше — то оставаше каменно и тебеширено бледо.

Когато Катрин не можа да намери какво да суче, тя изписка. Безсилието й внезапно се превърна в гняв и изпискването бе последвано от сумтене и приглушено мучене — най-емоционалните звуци за ушите на една майка. Но пак нищо в изражението на Хейзъл не помръдна.

Съкрушен, Хектор върна Катрин в люлката на ръцете си. Беше се надявал на нещо, на най-малкия знак, че тя осъзнава, че детето се гуши в бузата й.

И тогава пред погледа му се случи малко чудо: в сините дълбини на лявото око на Хейзъл се зароди сълза. Беше с размера на малка перла и блестеше със същото преливане на цветове.

— Плаче — прошепна Хектор, невярвайки на себе си. — Вижда… Знае… Разбира.

Бони се приближи и взе детето.

— Сега трябва да си ходим. Рискувам работата си. — Тя бързо отиде при вратата и го погледна оттам с усмивка. — Наистина рискувам, но се радвам, че го направих.

— И аз — разстроено каза Хектор. — Длъжник съм ви, сестра Бони. Много, много голям длъжник.

Когато Бони изнесе Катрин, Хектор погледна към сестра Палмър.

— И на вас! — увери я той.

Хектор се върна на стола си до леглото. Взе отново пръстите на Хейзъл и се опита да ги стопли малко с разтриване. Продължи да й шепне известно време, но после умората и емоционалното прегаряне го надвиха и той отново потъна в тъмната мъгла на съня.

Нещо го разбуди. Не беше сигурен какво е то. Огледа се замаян. Съзнанието му бързо регистрира две събития: звукът на монитора беше силно неравномерен, а кривата на екрана танцуваше неудържимо. Панически той скочи на крака и се надвеси над нея. Гръдният кош на Хейзъл трескаво се надигаше, а от отворената й уста се изтръгваха хрипове.