Уилбур Смит - Порочен кръг

Управителят на „Семеен тръст Хенри Банок“ е Роналд Бънтър от „Бънтър & Теобалд“ — юридическа кантора в Остин, Тексас. Агата ще ти даде адреса му и телефонните му номера.

Какво още…? О, да! В допълнение на горното притежавам малко рубли, шекели и дребни суми във всевъзможни инвестиционни банки и финансови институции, пръснати по целия свят. Не съм напълно сигурна колко има в тях, но по последни груби сметки бяха към пет-шестстотин милиона долара. Списъкът на тези банки е приложен към това писмо, заедно с имената на упълномощените да разполагат със сметките ми. Приложени са и паролите, които ще ти дадат нужния достъп. Става дума за номерирани сметки, така че ще имаш на разположение средствата в тях, без да ти се налага да се занимаваш с бюрокрация. Нито си длъжен да плащаш данъци, освен ако не пожелаеш. Ако те познавам, както съм убедена, че те познавам, мой мили глупчо, ти ще направиш точно това.

Какво се казваше в Евангелието от Св. Хектор, което си ми цитирал?

„Плащай всички данъци, които дължиш. Нито грош повече, нито грош по-малко. Това е единственият начин да имаш здрав сън.“

Ти винаги си знаел как да ме разсмееш.

G5 принадлежи на „Банок Ойл“, а фирменият „Боинг" е собственост на тръста. Но като директор на „Банок Ойл" ти винаги ще имаш на свое разположение някой от другите самолети на компанията. Окей, знам, че предпочиташ да летиш с търговските линии, плебей такъв. Всички коли и коне са мои. Шофирай внимателно и залагай на тях мъдро. Колкото и да е тъжно, картините са на тръста… всички тези прекрасни Гогени и Монета (въздишам!). Дрехите, обувките и чантите, кожените палта и всичките бижута са мои, същото се отнася и до останалите дреболии, които са разхвърляни насам-натам. Това е положението.

Оставям всичко това на теб в завещанието ми, към което е прикачен този ферман.

Сбогом, Хектор, моя истинска любов. Не съм искала да те напускам, напротив, толкова много се забавлявах.

Ще те обичам във вечността,

Хейзъл

Една последна мисъл, най-скъпи ми от всичко на света. Не тъгувай много дълго след кончината ми. Спомняй си за мен с радост, но си намери друга спътница. Човек като теб просто не е създаден да живее като монах. Но се погрижи да бъде добра жена, защото иначе ще се върна и ще й отровя живота.

Той скочи от бюрото и излезе през двойната врата на балкона. Наведе се през парапета и погледна надолу към реката, но любимата му гледка бе замъглена от сълзите в очите му.

„Никога не съм искал нищо от всичко това. То е прекалено много… 4,75 % от всички издадени акции на „Банок Ойл“? Боже мой! Това е огромна сума! Винаги съм искал само теб.“

В кабинета зад него иззвъня интеркомът и той влезе обратно, за да вземе слушалката:

— Да, Агата?

— Списъкът, който поискахте, господин Крос, е готов.

— Благодаря. Донеси ми го, ако обичаш.

Съставеният от Агата списък съдържаше над петстотин имена — все на приятели на Хейзъл и на нейните делови партньори. С химикалка в ръката Хектор го съкрати на четиристотин и десет. След това загради няколко от имената:

— Това са хората, които трябва да научат незабавно. Те трябва да разберат преди останалите и преди медиите да са се развихрили. Другите можеш да уведомиш утре.

Спешните включваха Джон Нелсън в Южна Африка, брат на Грейс Нелсън, майката на Хейзъл, и Джон Бигелоу в Хюстън, бивш американски сенатор, който беше вицепрезидент на „Банок Ойл“, докато Хейзъл бе президент и генерален изпълнителен директор. Друго от заградените имена бе на Роналд Бънтър от юридическата кантора „Бънтър & Теобалд“ в Остин, Тексас.

Хектор отвори на чист лист в бележника и написа на него:

С мъка в сърцето ви съобщавам за смъртта при трагични обстоятелства на обичната ми съпруга Хейзъл Банок-Крос.

Ще получите най-скоро покана за опелото.

Хектор Крос

Агата взе коригирания списък и черновата на съобщението и му напомни:

— Вече е почти два часът. Персоналът ви очаква в дневната, сър.

Всички служители в „Брандън Хол“, от иконома, охраната на портала и речните инспектори, до старшата камериерка, бяха събрани в синята дневна. Мъжете стояха прави до стената, а жените бяха седнали и се чувстваха неловко, заградени от дивани и столове.

Хектор искаше да приключи бързо. Хората пред него бяха отлични служители, бяха се справяли по перфектен начин със задълженията си. Не желаеше да ги изпраща на борсата за безработни, особено във времена на икономическа рецесия. Въздъхна и им съобщи за Хейзъл. Разнесоха се изненадани ахвания и шокирани възклицания. Някои от жените се разплакаха.